Алтернативният бюджет на Института за пазарна икономика (ИПИ) предлага замразяване на минималната работна заплата и осуетяване на всички популистки идеи за плащания през бюджета. Експертите констатираха на пресконференция в БТА, че макрорамката на бюджета е изготвена при занижена оценка на приходите от Брутен вътрешен продукт (БВП). Те представиха и някои от идеите на алтернативния бюджет, които биха могли да занулят очаквания дефицит в бюджета.

Петър Ганев заяви, че на фона на обстановката, която имаме, следва да последва отказ от всякакви идеи за нови разходи, в т.ч. по отношение на данъчната система. Следва приемане на Бюджет 2017 г. с балансирано салдо по националния бюджет и по консолидираната рамка за средствата от ЕС. От Института за пазарна икономика настояват, че балансираният бюджет е най-неутралната възможна фискална рамка, която отговаря на създалата се сложна политическа ситуация. Те препоръчват замразяване на разходите за текуща издръжка, обуздаване на ръста на субсидиите, отлагане на големите разходи в сектор "Отбрана". Икономистите предлагат и да се преустанови програмата за саниране на жилищни сгради, която по думите на Ганев е изключително пропагандно въведена със заем, покриван от държавния бюджет.

Припомняме, че регионалният министър в оставка изпрати писмо до кметовете, в което им обяснява, че трябва да спрат да подписват нови договори за саниране. Причината е, че е достигнат лимитът на парите, които са одобрени. Павлова е поискала да бъде отпуснат още 1 млрд. лева, но се опасява, че това няма да стане. От ИПИ предлагат също да бъдат занижени капиталовите разходи до едно реалистично ниво, предвид очаквания умерен темп на усвояване на еврофондовете. Други техни предложения са отказ от увеличаване на осигурителната вноска за държавна пенсия, отпадане на възможността за отказ от пенсионни спестявания във втория стълб и замразяване на минимална работна заплата на нивата от тази година.

Очакваните ефекти от алтернативния бюджет са стабилни държавни финанси, устойчиво премахване на дефицита, ограничаване на популизма по отношение на данъчната система и държавните разходи, минимализиране на негативните ефекти от политическата криза върху държавните финанси и бюджета. Оказва се, че предходната политическа криза от 2013-2014 г. е коствала близо 7 млрд. лв. дефицит, което било повече и от цената на голямата рецесия от 2009 г. , когато дефицитът е достигал 5 милиарда лева. Тъй като макрорамката за бюджета почивала на стари данни за БВП, цялата прогноза на МФ за следващите две години също е подценена в рамките на 700-88 млн. лева.

От Института за пазарна икономика отчитат, че това подценяване на приходите е плюс за бюджета, защото то представлявало своеобразен естествен буфер, в случай че следващата година е по-лоша. Минусът е, че най-вероятно тези пари, ако се съберат, ще бъдат похарчени по усмотрение на правителството.

Според експертите реалистичният растеж в рамките на 2%. Така политическата криза води след себе си до по-малка събираемост на данъците и по-завишени плащания от страна на правителството. Оказва се, че и приходните агенции работели по-зле, когато нямало правителство, а популистките предложения взимали връх. Така било и в Румъния. Равносметката е, че нестабилната политическа ситуация създава огромни икономически проблеми.

Правителството залага 1,5 млрд. лв. данъчни и осигурителни приходи, които е възможно да бъдат подценени. Дефицитът е заложен да се влоши с над 1,3 млрд. лева. Според икономистите това е нещо, което със сигурност трябва да ни притеснява, тъй като предвид фазата, на която се намира икономическият цикъл, ние отдавна е трябвало да сме в период, в който вместо дефицит да отчитаме излишък. Вместо това продължаваме да генерираме дефицит. Счетоводното балансирането на бюджета през тази година се дължало на спестените 1,5 млрд. лв. от консолидираната фискална програма на средства от ЕС. Това показвало зависимост на целия бюджет от изпълнението на европейските програми.