Молбите за саниране ще се приемат от началото на месец февруари. Това става ясно от думите на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова пред в. "Стандарт".
"На 21 януари на заседанието на правителството планираме да бъдат утвърдени методическите указания. След което ще проведем обученията с областните управители и кметове. И от 1 февруари да може стартира активно целият този процес", казва Павлова в интервю за изданието.
Тя допълва, че при постигнато съгласие на 67% от собствениците на идеални части в сграда всички останали ще са длъжни да участват в санирането.
По думите на Павлова със санирането на всички панелни и стоманобетонни сгради в останалите страни, където има подобно типично строителство от времето на социализма, се променя самият облик на градовете и качеството на живот в тях. "Тези сгради не са енергийноефективни и невинаги имат достатъчно дълъг живот. Така че е справедливо и редно и в България да подкрепим хората, които живеят в тези най-големи сгради, както го направиха и в други страни."
"Още повече че тези сгради биха били най-трудно санирани изцяло, освен ако държавата не подкрепи този процес. Така че ние ще подкрепим това саниране на 100% за двегодишен период именно за да дадем тласък на тази програма. Да се види ефектът, важността на това обновяване. По-малките сгради ще бъдат санирани така или иначе с европейско финансиране. Но при тези блокове с по 10 етажа и 8 входа това е трудно постижимо, защото трябва да се постигне съгласие и да се събират пари от толкова много хора. И е сложно да се управлява подобен процес. Така че Националната програма за саниране е на принципа на солидарността и на социалния подход", допълва още Павлова.
Според нея програмата е дългогодишна и няма да спре след това. Просто ще пада безвъзмездната помощ напред в години. "Защото така или иначе сградният фонд трябва да се обнови. Сградите трябва да станат енергоефективни. Трябва да се подобри и обликът на градовете. Такива програми ще има поне до 2020 г. и с европейско финансиране".
Още от Имоти
Пазарът на недвижими имоти в България "замръзна"
Какви са тенденциите при жилищата – цени, ново или старо строителство, кои квартали са предпочитани
Депозити и кредити за жилища растат с бясна скорост
Защо България я причисляват към "клуба на заможните" - показват данни от статистика на БНБ
„Евронюз“: Българите харчат за жилище 18,4% от доходите си