Кошмарните 3 лева за литър бензин са последното нещо, от което българска икономика има нужда в този момент. Високите цени на горивата постепенно разбуниха духовете и в много други европейски държави. След години на мълчаливо подписване на директиви, вдигане на акцизи и екологично клатене на глави, държавите-членки най-накрая започнаха да осъзнават една проста истина – общите минимални прагове на акцизите са тромав инструмент в смутни времена.

По правило, когато става дума за цената на бензина, винаги се създават прекрасни условия за всяването на смут и дезинформация на широката публика с цел извличането на лична полза или просто ей така. Обикновено това се случва чрез:

- фаталистични прогнози за хиперинфлация и края на света

 - сочене с пръст като дежурното Станишево „Бойко е виновен!”

- подминаване на проблема чрез пожелателни и лишени от субстанция изявления тип Дянковото “наесен цените ще паднат”

- конспиративни есета на тема пазари, война и картели.

Неприятното в случая е, че когато става дума за цената на петрола, всеки може да се окаже прав, независимо на какво е базирана позицията му. Има неща, върху които не можем да влияем и както българските граждани, така и българските политици, е добре да разберат – цената на петролът е едно от тях.

Има, обаче, и проблеми, които можем да адресираме. Такъв проблем е акцизната политика на ЕС върху горивата. Преди да стигнем до нея, нека първо разгледаме някои от основните фактори, които оказват влияние върху цената на петрола в международен план:

Геополитическото напрежение в Близкия Изток и несигурността относно логистичните канали за доставка (влияние в посока повишаване на цената, допълнителна волатилност)

Спекулациите на международните пазари, предизвикани от волатилността на цената на петрола, която позволява генерирането на бързи печалби (влияние в посока повишаване на цената, допълнителна волатилност)

Кризата в ЕС и забавянето на икономическия растеж в Китай и САЩ (влияние в посока понижване на цената)

Финансовите затруднения на страните от ОПЕК. Според анализ на Arab Petroleum Investments Corporation, цената на барел суров петрол, от която се нуждаят страните от ОПЕК, за да балансират бюджетите си за 2012 г. се е повишила от 70-90 долара за периода 2009-2011 г., до 90-110 долара на барел през текущата година. (влияние в посока повишаване на цената)

Очакванията за нов пакет количествени улеснения на Федералния резерв, които подтикват инвеститорите да търсят убежище в суровините (влияние в посока повишаване на цената)

Ниският курс на еврото към долара (влияние в посока повишаване на цената за европейските потребители, допълнителна волатилност).

За всички тези неща не е виновен нито Станишев, нито Борисов, нито Дянков. Дори Барозу не е виновен за повечето. Това са фактори извън нашата сфера на влияние, които, за нещастие, оказват пряко въздействие върху ежедневието ни. В моменти като този политиците често биват поставяни под огромен натиск да предприемат „нещо” (каквото и да е), само и само да не изглеждат безсилни в очите на тръгналия към урните електорат. Е, има „нещо”, което макар да няма изгледи да намали цените в следващите година-две, може да помогне на страната ни по-лесно да преживява подобни бъдещи ценови шокове при горивата.

Намаляване на минималните прагове на акцизите

След като цената на петрола се задържа висока в продължение на няколко месеца и европейската икономика отново забави ход, някои европейски лидери започнаха да говорят за намаляване на минималните прагове на акцизите в по-бедните държави-членки. За съжаление, както винаги, когато Европа е изправена пред проблем изискващ широко съгласие, нещата се случват прекалено бавно. Дори ако тази дискусия все пак се състои, остава проблема с пословичния страх на европейските лидери да пипат нещо, на което вече всички са се навили. Проблемът, обаче, е реален и ще трябва рано или късно да бъде адресиран. Ето защо:

Според последните данни на Европейската комисия, компонентата на акцизите, ДДС и екологичните такси формира средно 55% от цената на бензина и 48% от цената на дизела в страните от съюза. За България стойностите са съответно 45% и 42%. Нека направим бързо сравнение със случващото се оттатък океана. В САЩ през последните 3-4 години същият този процент варира между 10% и 16%. С други думи, българските потребители плащат около три-четири пъти по-високи данъци върху бензина, който потребяват, от американците. Докато през 2012 г. в Европа суровият петрол формира между 30 и 40% ог крайната цена в различните страни, то от началото на 2012 над 70% от цената, която американските потребители заплащат е всъщност стойността на суровината.

Основният проблем, разбира се, е общата акцизна политика. Прокарана под предтекст за опазване на околната среда, събраните от акцизите средства отиват най-често в опити за финансиране на раздутите социални програми и бюджетни дефицити на страните-членки. И ако за един немски работник, който взима 3000 евро не е особена драма да плати 1,72 евро за литър бензин и съответно 0,65 евро акциз върху продукта, то за българският гражданин получаващ 350-400 евро, цената от 1,4 евро за продукта и 0,36 евро акциз е нещо съвсем различно. С прости думи: в момента българинът плаща близо 70 стотинки акциз на всеки литър бензин, който купува. Въпросът е: “какво правим ние на това хоро и докога ще смогваме на темпото?”.

Опазването на околната среда е хубаво нещо. Чистият въздух също е хубаво нещо. Радващ е и фактът, че през последните години, макар и бавно, потреблението на нефтени продукти в ЕС постепенно пада. Това е следствие както от понижаването на икономическата активност на континента, така и от повишаването на енергийната ефективност, към които се стремят правителствата, бизнесът и гражданите.

Но тенденцията на ЕС да взима решения и да поставя под (почти) общ знаменател всичките си членове е нещо, което ще продължи да бърка в джоба на българските шофьори и да спъва българския бизнес. Държава като България следва да има контрол върху акцизната си политика. Летвата на Брюксел е прекалено висока за нас, а и честно казано, от другатаѝ страна май няма матрак.