България заема трето място в света като износител на рапица, сочат данните. Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед.

Българският износ през 2016 г., измерен в евро, бележи абсолютен рекорд от 23.6 млрд. евро. Спрямо базовата 2001 г. увеличението е 4 пъти. България се издига до 62 място сред износителите.
Групите стоки с най-голям износ са електротехника и електроника, горива и електроенергия, машини и апарати.

Това показва анализ на Българската стопанска камара, базиран на данните на Световния търговски център - ITC, в Женева.За периода 2012-2016 г. българският износ, измерен в щатски долари намалява с 2%, докато световният внос намалява с 4%. Тези тенденции са различни по групи стоки.

Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7%, при ръст на световния внос с 1%. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният внос намалява с 2%.

При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари.

На шесто и седмо място в експортната листа са конфекцията и фармацията, но там се губят пазарни позиции, следвани от части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции.

По експертни оценки на осмо място е износът на специална продукция (около 808 мил.долара), което е ръст с около 57% спрямо 2015.

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед, въпреки спадащия износ и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, средно тежки горива, пшеница и медикаменти. Тази 5 стоки формират 15,1% от износа ни.

С над 1% от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.

Сред водещите стоки, много голямо увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и вноса на партньорите ни) имат части за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 г. – 495%).

Бързо растящи са нефтени масла, електронни елементи, електронни игри, седалки за автомобили, агрегати за машини. Всички те изпреварват световния внос с над 20%.

Според анализа на данните губещи позиции България има при горивата и меда, където пазарният дял се свива, а международните цени растат.

Освен тях сред по-значимите стоки са маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари. Губещи са доскоро успешните маслодайни семена.

Потенциалът за растеж, според ITC, e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията).
При задълбочаване на проучването, например, за потенциала на пшеница, се вижда, че България има средно големи перспективи в сравнение с другите водещи износители.

Анализът на камарата показва още, че българският износ успява да се адаптира към промените в курса на щатския долар и постепенните промени при него не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност.

Групи стоки в българската експортна листа с относително голяма добавена стойност са компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хладилници, фризери и санитарен фаянс, изчислителни машини, някои фармацевтични и медицински изделия, оптични изделия, сензори, някои софтуерни продукти за управление на процеси и игри както и любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

Нарасналата конкурентоспособност на българския износ се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местни фирми, посочват от камарата. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.