Развитието на демокрацията в България е спряло в 2017 г. и вече трета година няма никаква промяна. Тя остава в групата на т.нар. демокрации с недостатъци с общ показател малко по-добър от тези на Аржентина, Суринам и Ямайка и малко по-лош от Тринидад и Тобаго, Колумбия и Панама. Сред страните от Европейския съюз това не е най-лошият резултат, а и почти е в златната среда в Източна Европа 30 години след падането на комунизма. По-лошо е състоянието на Унгария, Полша, Словакия и Румъния.

От общо 28 държави, който бяха отвъд желязната завеса (всички от бившия СССР с неговите сателити, бивша Югославия и Албания), България дори изглежда съвсем прилично на 7-о място. Това показва годишният Индекс на демокрацията 2019, разпространен в сряда от "Икономист интелиджънс юнит", цитирана от "Дневник". От обхванатите в класацията 167 държави на България е отредено 47-о място с показател 7.03 пункта от максимални 10. Абсолютно същата оценка е дадена и в докладите за 2018 г. и 2017 г., което означава, че анализаторите от групата "Икономист" не виждат нищо да се е подобрило или влошило от последните парламентарни избори през март 2017 г.

Единствено през 2015 г. е постигнат индекс 7.14 - най-високият, откакто през 2006 г. се прави тази класация. Любопитно е, че следващият по положителна оценка резултат (7.10 пункта) на индекса е отпреди 13 години, а при първото правителство на Бойко Борисов и кабинета "Орешарски" България слиза дори под прага на 7 пункта.

Днес единствено Гърция от обкръжението на България е по-добре (39-о място), докато на 69-а позиция Румъния е по-зле от Сърбия (66). Следват Северна Македония (77) и Турция (110).

Слабите места на България са в три от петте основни показателя - "Политическа култура", "Политическо участие" и "Функциониране на правителството". По-добре е при "Граждански свободи" и най-добрият показател е в "Избирателен процес и плурализъм".

Как е в Източна Европа

Стагнацията на България в индекса не е изключение - в Източна Европа в такова състояние през миналата година са били 11 държави, 8 са подобрили, а 9 са влошили позициите си. "Тази смесена картина показва, че проблемите на демокрациите в тази група продължават заради слаба политическа култура, трудности с опазване върховенството на закона, масова корупция, отхвърлянето от някои държави на т.нар. либерални демократични ценности и предпочитания към управници със здрава ръка, които заобикалят политическите институции. Всичко това оформя слаб фундамент на демокрацията", пиша авторите.

Нито една от 28-те страни не е преминала в категорията на пълноценно развитите демокрации, а под една трета (12) са "демокрации с недостатъци" (всичките 11 от ЕС плюс Сърбия). Като "хибридни режими" са определени други 9, включително членки на НАТО като Албания и Черна гора и поканената за членство Северна Македония. Останалите са "авторитарни режими".

Естония е регионалният лидер (27-о място в света с индекс 7.90), а в Централна Европа вече е очевидно откъсването на слизащите в класацията Унгария и Полша, която през 2019 г. е дори по-зле от "нелибералната" демокрация на Виктор Орбан. Румъния - макар и близко до дъното на регионалната класация - показва подобрение заради засиленото участие на гражданите ѝ в политиката и антикорупционните протести, свалили правителството, както и активността на изборите за Европарламент и президент.

По света - най-зле от 2006 г. насам

В световен план през миналата година демокрацията е била в отстъпление и на практика е с най-лошият резултат (от 5.44 на 5.40), откакто подготвяме този анализ, заключават още от "Икономист интелиджънс юнит". Това беше по-лоша година дори от 2010 г. - първата година след избухването на глобалната финансова и икономическа криза.

Основната причина е рязкото влошаване в Латинска Америка и африканските държави на юг от Сахара. В Близкия изток и Северна Африка отстъплението е по-умерено (макар че тенденцията е трайна от Арабската пролет насам), а в останалите 4 района (вкл. Източна и Западна Европа) по света цари стагнация.

"Ако 2016 г. бе забележителна с бунта на популистите срещу статуквото в развитите демокрации, то 2019 г. е белязана в значителна степен от масови протести в развиващия се свят. И двете явления демонстрираха настояване за повече власт на обикновените хора и по-добро политическо представителство, като и двете съдържат потенциал за вливане на нова енергия в демокрацията."

Под 6% живеят в истински демокрации

Близо половината (48.4%) от човечеството живее днес в демократични държави, но само 5.7% - в пълноценни демокрации. Сериозен "принос" за това толкова малко хора да се радват на наистина демократични страни (през 2015 г. те са били 8.9%) е изваждането на САЩ от висшата категория и включването ѝ в тази на "демокрации с несъвършенства" през 2016 г. Една трета са в авторитарни държави и заслугата на Китай за това е очевидна.

България е в относително малката група (34) държави в стагнация на демокрацията. Приблизително два пъти повече са страните, които са подобрили или влошили положението си в класацията.