Икономист: Има два сценария за Ормузкия проток, от които ще зависят цените на горивата

Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов направи обширен анализ на състоянието на българската икономика, покупателната способност на гражданите и перспективите за цените на горивата. Той акцентира както на постиженията на страната, така и на рисковете, които могат да спрат икономическото догонване.

„Финансовите пазари предполагат, че ще има спиране на конфликта и че Ормузкия проток ще бъде отворен - това е добрият сценарий. Ако конфликтът се задълбочи и остане затворен с месеци, цените могат да отидат значително нагоре, дори до 150 долара за барел“, коментира в студиото на Нова ТВ Богданов.

Той обясни и ефектът върху потребителите: „При 150 долара на барел можем да очакваме увеличение на цените с още 15-17% спрямо сегашните нива. Това е сериозен шок, но все пак е краткосрочен. Мерките трябва да са насочени към ограничаване на потреблението, а не към субсидиране на бизнеса“.

Икономистът уточни, че макар минималната заплата в Гърция да е 920 евро, а в България - 620 евро, през последните години българската икономика произвежда толкова стоки и услуги, че изоставането ни в доходите постепенно се намалява. Всъщност страната ни е тази с най-високо нарастване на средната заплата за миналата година в целия Европейски съюз.

Според Богданов догонването не е едностранно: „Ако видим графиката за покупателната способност, всички страни в Централна и Източна Европа са между 70 и 90% от средното за ЕС. България наистина сближава, но голям ефект има и изоставането на други страни по пътя, като Гърция, която фалира през 2015-2016 г.“

По отношение на устойчивостта на българския растеж, Богданов посочи три ключови риска. „Първо, всякакви безсмислени разходи в публичния сектор, които натрупват дълг. Второ, прекомерното задлъжняване на домакинствата и частния сектор. И трето, институционалната несигурност – корупция и завладяване на държавните институции. Ако това не се контролира, рискът за икономиката е голям“.

Богданов обърна внимание и на усвояването на средства от Плана за възстановяване. „Гърция и България бяха сред страните с най-голям размер на средства спрямо икономиката. Гърците успяха да ги инвестират бързо и това промени както статистическите показатели, така и реалността. При нас имаме 2,5 милиарда евро, които още не са усвоени“, каза той.

По отношение на развитието на други европейски икономики, Богданов отбеляза: „Ирландия и Люксембург имат показатели над 200%, но това се дължи основно на финансови институции и мултинационални компании, регистрирани там. Това показва създадената стойност, но не отразява пряко качеството на живот за гражданите“.

Накрая той подчерта, че устойчивият растеж изисква постоянство: „Въпросът е ние да останем на пътеката на икономически растеж, ниска безработица, инвестиции и растеж на доходите в продължение на повече години. Това е рецептата, както се вижда в Полша - постоянен растеж, догонване на средното за ЕС, а след това идват резултатите“.