Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов направи обширен анализ на състоянието на българската икономика, покупателната способност на гражданите и перспективите за цените на горивата. Той акцентира както на постиженията на страната, така и на рисковете, които могат да спрат икономическото догонване.

„Финансовите пазари предполагат, че ще има спиране на конфликта и че Ормузкия проток ще бъде отворен - това е добрият сценарий. Ако конфликтът се задълбочи и остане затворен с месеци, цените могат да отидат значително нагоре, дори до 150 долара за барел“, коментира в студиото на Нова ТВ Богданов.

Той обясни и ефектът върху потребителите: „При 150 долара на барел можем да очакваме увеличение на цените с още 15-17% спрямо сегашните нива. Това е сериозен шок, но все пак е краткосрочен. Мерките трябва да са насочени към ограничаване на потреблението, а не към субсидиране на бизнеса“.

Икономистът уточни, че макар минималната заплата в Гърция да е 920 евро, а в България - 620 евро, през последните години българската икономика произвежда толкова стоки и услуги, че изоставането ни в доходите постепенно се намалява. Всъщност страната ни е тази с най-високо нарастване на средната заплата за миналата година в целия Европейски съюз.

Според Богданов догонването не е едностранно: „Ако видим графиката за покупателната способност, всички страни в Централна и Източна Европа са между 70 и 90% от средното за ЕС. България наистина сближава, но голям ефект има и изоставането на други страни по пътя, като Гърция, която фалира през 2015-2016 г.“

По отношение на устойчивостта на българския растеж, Богданов посочи три ключови риска. „Първо, всякакви безсмислени разходи в публичния сектор, които натрупват дълг. Второ, прекомерното задлъжняване на домакинствата и частния сектор. И трето, институционалната несигурност – корупция и завладяване на държавните институции. Ако това не се контролира, рискът за икономиката е голям“.

Богданов обърна внимание и на усвояването на средства от Плана за възстановяване. „Гърция и България бяха сред страните с най-голям размер на средства спрямо икономиката. Гърците успяха да ги инвестират бързо и това промени както статистическите показатели, така и реалността. При нас имаме 2,5 милиарда евро, които още не са усвоени“, каза той.

По отношение на развитието на други европейски икономики, Богданов отбеляза: „Ирландия и Люксембург имат показатели над 200%, но това се дължи основно на финансови институции и мултинационални компании, регистрирани там. Това показва създадената стойност, но не отразява пряко качеството на живот за гражданите“.

Накрая той подчерта, че устойчивият растеж изисква постоянство: „Въпросът е ние да останем на пътеката на икономически растеж, ниска безработица, инвестиции и растеж на доходите в продължение на повече години. Това е рецептата, както се вижда в Полша - постоянен растеж, догонване на средното за ЕС, а след това идват резултатите“.