Служебният кабинет търси начини да укроти повишаващите се цени като една от идеите е с електронни етикети да се следи надценката по веригата от производителя до потребителя.  

"Не ми изглежда добре идеята, изглежда ми популистка. Това е прах в очите. Истинските икономически мерки би трябвало да бъдат много по-различни. Нищо не е направено българският производител да предлага по-добре и в по-голямо количество своята продукция. Въпросът е за подкрепа на доходите, не толкова за натискане на цените", заяви Димитър Събев от Института за икономически изследвания към БАН пред Bulgaria ON AIR.

Според него, за да има прозрачност, трябва да има доверие, а държавата не е безсилна, тъй като има най-големия лост в икономиката - данъците.

"В момента политиката пречи на икономиката на България", посочи Събев и даде пример, че западните правителства помагат на местните производители, докато при нас управляващите правят нещо кампанийно, когато на хората им писне.

"Трябва да се вземат мерки срещу високите цени, но те ще сработят в края на годината, а не от днес за утре. Държавното планиране почти отсъства. Планирането е да имаме по-добри резултати на изборите. Мерките са изключително закъснели, но не са финално закъснели. Според мое изследване 40% от българите ще предпочетат да купят българско, дори да е по-скъпо", каза още икономистът.

Той е на мнение, че при таван на цените ще има влошаване на качеството и изчезване на продукти от рафтовете. По думите му голямата дискусия е за доходите на най-бедните и насърчаване на родното производство.

"Цените се вдигат и няма да паднат. Единствено може да увеличаваме доходите. Видите ли, че инфлацията започва да се обръща трайно в дефлация, може да започнете да се притеснявате за работното си място. Потребителите могат да влияят на пазара, но натискът трябва да бъде насочен. Когато цените тръгнат надолу, икономиката се вкарва в рецесия и се губи работна ръка", обясни Събев.