Обикновено, като кихне еврозоната, ние хващаме пневмония. Така шеговито коментира доц. Даниела Бобева от Икономическия институт към БА представения доклада за икономическото развитие и политиките в България за 2018 г., посветен на на 10-годишнината от началото на финансово-икономическата криза, съобщава Канал 3.
Тя даде пример в посока на констатацията с неизпълняващата се до този момент прогноза за ръст на германската икономика, при положение, че страната е основен икономически партньор на България.
В момента икономиката ни трупа дисбаланси, заключи бившата вицепремиерка в кабинета "Орешарски", като посочи, че рисковият фактор за тях се наблюдава в лицето на имотния пазар, ръста в строителството и неефективните публични разходи.
Буфери за справяне с икономическата криза се оказват еврофондовете. Други фактори на стабилност са членството на страната във валутния борд и проактивната политика на БНБ, която единствена провела антициклични мерки в банковия сектор.
Най-пострадал от глобалната икономическа и финансова криза е трудовият пазар, сочи докладът. Вместо преструтуриране обаче, каквото на практика се е случило в Прибалтийските държави, у нас работната сила е била пренасочена към сектора на услугите и сектори с ниска добавена стойност в икономиката.
Първата теза, която се засяга в доклада, е че българската икономика е щяла да изпадне в криза дори и без глобалната криза.
"Защо щеше да има криза? Първо, защото кризата се предшестваше от един изключително висок икономически бум с характеристики на неустойчивост, които предвещаваха криза. В макроикономически план нашата икономика беше сред най-дебалансираните в ЕС преди кризата", коментира доц. Бобева.
По думите й инвестициите в страната са 28% от БВП и делът на пасивите по финансовата сметка на платежния баланс беше 33%, което също е много.
Първите ефекти от кризата са свързани със свиване на външните инвестиционни потоци от 28% до 6,5% и то в рамките на година.
Доц. Бобева посочи, че още преди 2008 г. започна забавяне на икономическия растеж. Свиване на външното търсене, повишаване на вътрешнофирменото кредитиране.
Обективно - българската икономика се справила сравнително по-добре с глобалната финансово-икономическа криза. В по-съществена степен беше засегната промишлеността и строителството, отколкото услугите. По думите й българската икономика е показала известна гъвкавост, въпреки че ние сме една от малкото държави, които не проведоха никаква антикризисна политика и без каквато и да било държавна помощ за финансовия сектор.
От 28 държави само Полша не е засегната от кризата, защото е акцентирала на индустриализацията, докато в България е продължил периодът на деиндустриализацията.
60% от реалния ни сектор получава външно финансиране. Тоест, ние сме в по-голяма степен зависими от външно финансиране, отколкото от вътрешния финансов сектор, казват икономистите от БАН и проблемът е в самата структура на икономиката, смята доц. Бобева.
От Икономическия институт към БАН обаче не са против плоския данък.
Даниела Бобева
Според доклад за икономическото развитие на страната, България може да изпадне в криза и без да има глобална криза
Фактор Фактор
Още от Бизнес
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Българската банка за развитие участва в бизнес форум в Сингапур и Виетнам
Криза на държавния дълг в ЕС: България е с най-нисък, а Гърция с най-висок дълг