Обикновено, като кихне еврозоната, ние хващаме пневмония. Така шеговито коментира  доц. Даниела Бобева от Икономическия институт към БА представения доклада за икономическото развитие и политиките в България за 2018 г., посветен на на 10-годишнината от началото на финансово-икономическата криза, съобщава Канал 3.

Тя даде пример в посока на констатацията с неизпълняващата се до този момент прогноза за ръст на германската икономика, при положение, че страната е основен икономически партньор на България.

В момента икономиката ни трупа дисбаланси, заключи бившата вицепремиерка в кабинета "Орешарски", като посочи, че рисковият фактор за тях се наблюдава в лицето на имотния пазар, ръста в строителството и неефективните публични разходи.

Буфери за справяне с икономическата криза се оказват еврофондовете. Други фактори на стабилност са членството на страната във валутния борд и проактивната политика на БНБ, която единствена провела антициклични мерки в банковия сектор.

Най-пострадал от глобалната икономическа и финансова криза е трудовият пазар, сочи докладът. Вместо преструтуриране обаче, каквото на практика се е случило в Прибалтийските държави, у нас работната сила е била пренасочена към сектора на услугите и сектори с ниска добавена стойност в икономиката.

Първата теза, която се засяга в доклада, е че българската икономика е щяла да изпадне в криза дори и без глобалната криза.

"Защо щеше да има криза? Първо, защото кризата се предшестваше от един изключително висок икономически бум с характеристики на неустойчивост, които предвещаваха криза. В макроикономически план нашата икономика беше сред най-дебалансираните в ЕС преди кризата", коментира доц. Бобева.

По думите й инвестициите в страната са 28% от БВП и делът на пасивите по финансовата сметка на платежния баланс беше 33%, което също е много.

Първите ефекти от кризата са свързани със свиване на външните инвестиционни потоци от 28% до 6,5% и то в рамките на година.

Доц. Бобева посочи, че още преди 2008 г. започна забавяне на икономическия растеж. Свиване на външното търсене, повишаване на вътрешнофирменото кредитиране.

Обективно - българската икономика се справила сравнително по-добре с глобалната финансово-икономическа криза. В по-съществена степен беше засегната промишлеността и строителството, отколкото услугите. По думите й българската икономика е показала известна гъвкавост, въпреки че ние сме една от малкото държави, които не проведоха никаква антикризисна политика и без каквато и да било държавна помощ за финансовия сектор.

От 28 държави само Полша не е засегната от кризата, защото е акцентирала на индустриализацията, докато в България е продължил периодът на деиндустриализацията.

60% от реалния ни сектор получава външно финансиране. Тоест, ние сме в по-голяма степен зависими от външно финансиране, отколкото от вътрешния финансов сектор, казват икономистите от БАН и проблемът е в самата структура на икономиката, смята доц. Бобева.

От Икономическия институт към БАН обаче не са против плоския данък.