5 Октомври, 2026

Икономисти: Данъкът върху свръхпечалбите ще донесе по-малко приходи и много повече несигурност

снимка: БГНЕС

Основният проблем е, че вместо да се търсят трайни решения в разходната част на бюджета, държавата залага основно на нови приходи от данъци

Предлаганото от правителството допълнително облагане на определени сектори предизвиква сериозни въпроси сред икономистите не само за ефекта върху бизнеса, но и за начина, по който се управлява бюджетният дефицит.

Това коментират в ефира на Нова ТВ Любомир Дацов и Лъчезар Богданов, според които основният проблем е, че вместо да се търсят трайни решения в разходната част на бюджета, държавата залага основно на нови приходи от данъци.

Дацов акцентира на дисбаланса между приходните и разходните мерки. По думите му Министерството на финансите разчита в много по-голяма степен на увеличаване на приходите, докато почти липсват действия за ограничаване или преструктуриране на публичните разходи. Той прогнозира, че очакваният ефект от новите данъчни мерки трудно ще бъде постигнат – приходите, които държавата реално ще събере, вероятно ще се окажат около два пъти по-ниски от заложените очаквания.

В същото време Дацов вижда и друг проблем в подхода на финансовото ведомство – постепенното насочване на допълнителното данъчно натоварване към отделни икономически сектори като банките и телекомуникационните компании, без да има достатъчно убедителен икономически анализ, който да обоснове предприеманите данъчни промени.

Критика към идеята отправи и икономистът Лъчезар Богданов. Според него подобно извънредно данъчно законодателство би трябвало да се използва само при крайни обстоятелства, а не като инструмент за решаване на текущи бюджетни проблеми.

За Богданов един от най-сериозните рискове е свързан с непредвидимостта на данъчната среда. Той постави под въпрос както размера на предлаганата ставка от 33%, така и начина, по който е определена.

„Това число не е ясно откъде е взето“, посочи икономистът, като допълни, че още несигурност създава и намерението мярката да се прилага само към определени икономически сектори.

Според него това неминуемо може да доведе до напрежение и протести от страна на засегнатите индустрии. Още по-съществен остава въпросът как точно ще бъде определяно понятието „свръхпечалба“ – кои печалби ще попадат в обхвата на допълнителното облагане и кои ще останат извън него.

Именно липсата на ясни и устойчиви правила според Богданов може да се превърне в дългосрочен проблем за икономиката. Ако параметрите на облагането се променят или се обсъждат всяка година, бизнесът и данъкоплатците ще бъдат поставени в ситуация, в която трудно могат да прогнозират данъчната си тежест.

Така според икономиста вместо да се създаде стабилна рамка за публичните финанси, се увеличава несигурността за компаниите и се влошава бизнес средата в страната.

Сподели:
Шефът на "Автомагистрали" Иван Генов хвърли оставка

Шефът на "Автомагистрали" Иван Генов хвърли оставка

Според информация на ИПБ Генов е изразил несъгласие за начина, по който се извършва подмяната на мантинелите

Новият магазин Т Маркет отвори врати в Тетевен

Новият магазин Т Маркет отвори врати в Тетевен

Откриването на всеки нов търговски обект е още една стъпка към развитието на местната икономика, разширяването на предлаганите услуги и създаването на по-добри условия за живот

Евростат: Инфлацията в еврозоната скочи до 3,8%, България остава над средното ниво

Евростат: Инфлацията в еврозоната скочи до 3,8%, България остава над средното ниво

В рамките на еврозоната най-ниската годишна инфлация през септември се очаква в Германия – с 3,3% и във Франция – с 3,4%4%

Коментари (0)