Икономисти: Данъкът върху свръхпечалбите ще донесе по-малко приходи и много повече несигурност
Основният проблем е, че вместо да се търсят трайни решения в разходната част на бюджета, държавата залага основно на нови приходи от данъци
Предлаганото от правителството допълнително облагане на определени сектори предизвиква сериозни въпроси сред икономистите не само за ефекта върху бизнеса, но и за начина, по който се управлява бюджетният дефицит.
Това коментират в ефира на Нова ТВ Любомир Дацов и Лъчезар Богданов, според които основният проблем е, че вместо да се търсят трайни решения в разходната част на бюджета, държавата залага основно на нови приходи от данъци.
Дацов акцентира на дисбаланса между приходните и разходните мерки. По думите му Министерството на финансите разчита в много по-голяма степен на увеличаване на приходите, докато почти липсват действия за ограничаване или преструктуриране на публичните разходи. Той прогнозира, че очакваният ефект от новите данъчни мерки трудно ще бъде постигнат – приходите, които държавата реално ще събере, вероятно ще се окажат около два пъти по-ниски от заложените очаквания.
В същото време Дацов вижда и друг проблем в подхода на финансовото ведомство – постепенното насочване на допълнителното данъчно натоварване към отделни икономически сектори като банките и телекомуникационните компании, без да има достатъчно убедителен икономически анализ, който да обоснове предприеманите данъчни промени.
Критика към идеята отправи и икономистът Лъчезар Богданов. Според него подобно извънредно данъчно законодателство би трябвало да се използва само при крайни обстоятелства, а не като инструмент за решаване на текущи бюджетни проблеми.
За Богданов един от най-сериозните рискове е свързан с непредвидимостта на данъчната среда. Той постави под въпрос както размера на предлаганата ставка от 33%, така и начина, по който е определена.
„Това число не е ясно откъде е взето“, посочи икономистът, като допълни, че още несигурност създава и намерението мярката да се прилага само към определени икономически сектори.
Според него това неминуемо може да доведе до напрежение и протести от страна на засегнатите индустрии. Още по-съществен остава въпросът как точно ще бъде определяно понятието „свръхпечалба“ – кои печалби ще попадат в обхвата на допълнителното облагане и кои ще останат извън него.
Именно липсата на ясни и устойчиви правила според Богданов може да се превърне в дългосрочен проблем за икономиката. Ако параметрите на облагането се променят или се обсъждат всяка година, бизнесът и данъкоплатците ще бъдат поставени в ситуация, в която трудно могат да прогнозират данъчната си тежест.
Така според икономиста вместо да се създаде стабилна рамка за публичните финанси, се увеличава несигурността за компаниите и се влошава бизнес средата в страната.
Още от Бизнес
Деляна Иванова бе избрана за член на Управителния съвет на Европейската асоциация на публичните банки
При представянето на кандидатурата си Иванова акцентира върху по-активния обмен на опит между членовете и задълбочаването на конструктивния диалог с европейските институции
Не се разбраха в Тристранката за размера на минималната заплата
Разминаването беше между бизнеса и синдикатите, които не приеха предложението на кабинета за 660 евро минимално възнаграждение
Иван Шишков: Ако АПИ е черна каса, най-добре е да стигнем до създателите й
Регионалния министър заяви, че обявява "код червен" за цялата инфраструктура в Северна България