Българското правителство все по-успешно усъвършенства изкуството на политическо отсъствие на позиции по важни теми и проблеми на страната. Това става ясно от коментара на вицепрезидента Илияна Йотова, която днес в София обвини управляващите в пълна безгласност по основни въпроси от европейски и национален мащаб.

„Такова мълчание не съм виждала от години“, заяви Йотова и нарече настоящия подход „политика на изчакване бурята да отмине“, при която българската позиция се свежда до послушно съобразяване с решенията на Брюксел.

По думите ѝ, България формално е част от ЕС, но реално остава наблюдател – лишена от глас, който се чува и брои. Примерите са много: липса на мнение по американските мита върху европейски стоки, по военната помощ за Украйна, по бюджетната рамка на ЕС. При това, казва тя, именно в тази рамка се обсъждат жизненоважни теми като развитието на селските райони и кохезионната политика – две направления, от които България зависи пряко.

Йотова посочи и друга крещяща липса – прозрачност в публичните финанси. Новите дългове, които правителството натрупва, са „за поколения напред“, а Министерството на финансите не дава ясен отговор за какво са тези заеми. Междувременно доходите не догонват инфлацията, а хранителни продукти мистериозно изчезват от щандовете, за да се върнат с нови, по-високи цени.

Според нея, вместо финансова стабилност, чува се тревога – дори в официалните изказвания на самия финансов министър.

На фона на това бездействие, скандалите не липсват – Илияна Йотова коментира и обрата около показанията срещу кмета на Варна, в който се намесва и Антикорупционната комисия. За Йотова това е „удар по системата“, която по дефиниция би трябвало да гарантира справедливост.

Вицепрезидентът не пропусна и мълчанието около последния доклад на ЕК за върховенството на закона, който според нея властта просто е „потулила“ в еуфорията около приемането на еврото. Докладът бил тревожен, но вместо да вдъхнови спешни реформи – бил удобно игнориран.

Според Йотова истинската принадлежност към ЕС не се изчерпва с формални критерии, а с това дали България има ясно изградена позиция, аргументирана на място, „изкована тук“ – преди да бъде изложена в Брюксел.

Вместо да посочва решения на проблемите и да отправя градивни предложения в момент, когато България се нуждае от единство, стабилност и увереност в своето европейско бъдеще, вицепрезидентът Йотова избира да налага негативни внушения, които допринасят за допълнителна поляризация на обществените нагласи. Риториката ѝ, наситена с упреци и подозрения, не само подкопава доверието в институциите, но и всява тревожност в и без това напрегнатата обществена среда.

Вместо да мобилизира усилия към консенсус, солидарност и вяра в пътя на България като пълноценен и равноправен член на ЕС и НАТО, Йотова предпочита да чертае мрачна картина, която поставя под съмнение способността на държавата да се справя с предизвикателствата, пред които е изправена страната. В този критичен момент за България подобно говорене не обединява, а разделя.

Отговорността на всяка публична фигура днес е не само да критикува, но и да вдъхва увереност и сигурност, че България върви напред – с активен глас в Европа, с ясни позиции и с бъдеще, което не се чертае с обвинения, а с устойчиви действия, носещи надежда и вяра в гражданите в страната.