Илияна Йотова президент - държавен глава с исторически слаб мандат

Балотажът очерта безпрецедентно свита обществена подкрепа – независимо от победителя, новият президент ще встъпи в длъжност с най-малкия електорален ресурс в историята на прекия президентски вот, предаде репортер на БГНЕС.

Според данните от екзитпола на агенция „Алфа Рисърч“:

За двойката Илияна Йотова-Кирил Вълчев са гласували – 52,5 %;

За двойката Андрей Гюров-Георги Кандев -  43,4%.

Според данните от екзитпола на агенция „Маркет линкс“:

За двойката Илияна Йотова-Кирил Вълчев са гласували – 50,7 %;

За двойката Андрей Гюров-Георги Кандев - 44 %.

България приключва изборния ден с перспектива да избере следващия си държавен глава при рекордно ниска избирателна активност. Така президентската институция ще получи нов титуляр, но не и убедителен обществен мандат. Натрупаните данни за участието, историческата съпоставка с предишните президентски избори и посланията на политическите лидери очертават тревожна картина: дистанцията между гражданите и политическото представителство вече засяга не само парламентарната власт, но и институцията, призвана да олицетворява държавното единство.

Последните данни за активността на балотажа е 19,33% към 16.00 часа. На първия тур по същото време тя е била малко по-малка 18,3%.  Слабата мобилизация не изглежда като моментно отклонение, породено единствено от времето или организацията на вота. Тя отразява трайно отчуждение от политическата система. Още по-съществено е, че двамата кандидати, достигнали до балотажа, са получили общо 1 015 183 гласа на първия тур. Това очертава ограничена изходна база за избора на президент с национална представителност.

Историческата съпоставка придава на тази тенденция измерения. През 1992 г. Желю Желев печели 2 738 420 гласа, през 1996 г. Петър Стоянов – 2 502 517, а през 2001 г. Георги Първанов – 2 043 443. При преизбирането си през 2006 г. Първанов получава 2 050 488 гласа. Росен Плевнелиев събира 1 698 136 гласа през 2011 г., Румен Радев – 2 063 032 през 2016 г. и 1 539 650 през 2021 г. Дори най-слабият резултат сред тези победители остава значително над подкрепата, която може да се очаква при сегашната ниска мобилизация. Новият президент се очертава да бъде избран с близо пет или шест пъти по-малко гласове от първия пряко избран държавен глава.

Тази разлика не отменя юридическата валидност на избора, но поставя под съмнение политическата тежест на получения мандат. Президентът е конституционен държавен глава на всички български граждани, а не само на участвалите в балотажа. Когато мнозинството остава извън урните, претенцията за обединителна роля се сблъсква с ограничена обществена легитимация. Влиянието на институцията върху обществото ще зависи не само от правомощията ѝ, а и от способността на новия президент да възстанови устойчиво обществено доверие отвъд твърдото ядро на подкрепилите го.

Изказванията на политическите лидери разкриха различни прочити на кризата. Илияна Йотова постави акцент върху конституционната лоялност, националното съгласие и диалога между институциите. Тя защити образа на България като силна европейска държава със самостоятелен глас и призова за мир и перспектива младите хора да останат в страната. Андрей Гюров определи своя избор като подкрепа за сигурна, стабилна и европейска България, която уверено отстоява цивилизационния си избор. И двамата кандидати потърсиха легитимация чрез обещание за държавност, сигурност и европейска ориентация.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви подкрепа за Гюров като граждански акт, основан на сходство във външнополитическите позиции, като същевременно припомни критиките на Румен Радев към корупцията и управлението. Той свърза ниската активност с недоверието към управляващите и предупреди, че при подобна непредставителност президентът трудно ще влияе върху обществените нагласи. 

Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също определи слабата активност като силен вот на недоверие към правителството, насочвайки критиките си към бюджета и намеренията за данъчно натоварване. 

От „Демократична България“ Ивайло Мирчев призова за масово гласуване и съобщи за сигнали за контролиран вот и натиск в няколко области. Божидар Божанов защити европейската ориентация, истината като условие за национално обединение и пълноценното участие на България в съюзите за сигурност. 

В МВР са постъпили 461 сигнала за нарушения, от които 318 са свързани с купуване на гласове. Образувани са десет наказателни производства. Тези числа допълват картината на изборен процес, белязан едновременно от ниско участие и съмнения за натиск върху свободния избор.

В този контекст най-същественият резултат от балотажа може да се окаже не само името на победителя, а мащабът на въздържалото се мнозинство. Президентът ще трябва да говори от името на държавата, но ще започне мандата си с исторически ограничена подкрепа. За да бъде действителен обединител, той ще трябва да превърне формалната конституционна представителност в обществено доверие – задача, която изборният ден оставя нерешена./ БГНЕС