„Каквато и промяна да има, България трябва да остане на твърдата си позиция от заключенията от Консултативния съвет по национална сигурност, които бяха приети при президента миналата есен, както и от последвалата рамкова позиция на Министерския съвет и декларацията на Народното събрание. Компромис с нашата история не може да има, още повече, когато се предявяват претенции или потенциални такива за в бъдеще“.

Така вицепрезидентът Илияна Йотова коментира пред БГНЕС ситуацията около Република Северна Македония и позицията на нашата страна. „Аз съм доста притеснена от това, което става. Само допреди една година смятах, че всички клаузи, които залегнаха в Договора за добросъседство ще станат част от европейската рамка, когато започнат преговорите с РС Македония. Имахме уверенията на различни форуми, не само на Съвета на външните министри, на Съвета по общи въпроси“, подчерта Йотова.

„Така или иначе, от няколко месеца насам, темата се повдигна с пълна сила, сякаш до този момент не сме имали никакви предварително споразумения. За мен остана загадка къде се пречупи линия и защо започнаха да се предявяват претенции от страна на македонската държава, които до този момент не бяхме чули. Те започнаха да оспорват текстовете на Договора за добросъседство. Вярно е, че от самото начало договорът трябваше да бъде придружен от един анекс, който да говори категорично за нашето историческо минало“, каза още вицепрезидентът и допълни, че възникващите днес въпроси нямаше да ги има, ако това е било станало. 

За да обясни ситуацията тя даде следния пример. „България се намира под мониторинга на Съвета на Европа по отношение на претенциите на една организация за македонско малцинство. Въпреки усилията от много страни, този текст и мониторинг продължават да стоят. Задача на българските народни представители е този мониторинг да падне час по-скоро. Най-малкото, защото той е правно необоснован. Българската Конституция не предполага малцинства. Давам този пример, за да подчертая, че категорично трябва да бъде записано в преговорната рамка с РС Македония, както по отношение на бъдещи евентуални териториални претенции, така и по отношение на малцинствата, така и ясният текст за езика“.