Илюзиите рухнаха: Какво ще стане, ако пуснем Северна Македония в ЕС с този език на омразата?

Поредна ескалация на напрежението между София и Скопие, след като дипломатическите коли пред посолството ни в Северна Македония бяха запалени. Преди месец имаше и друг инцидент, при който беше счупен прозорец на посолството.

Темата коментираха в студиото на "Тази сутрин" журналистите Нина Спасова и Валерий Тодоров. Тази ескалация провокира още въпроси - ще излязат ли наяве мотивите на извършителя, който е задържан, както и защо Скопие обвинява страната ни в хибридна война? 

„Не трябва да се поддаваме на провокацията, защото това е поредната провокация. Непрекъснато се случват такива — не само атаката на посолството, а и атаки срещу българи, които са там, български македонци. Има и нападения. Наскоро беше осъден един българин от Велес на една година условно за това, че е направил коментар във фейсбук. Преди това бяха запалени културни центрове, но не виждаме реакция на властите, освен формалното осъждане на инцидента. До там спира всичко. Дори този човек - един певец, запалил центъра в Битоля, беше написал във фейсбук, че е горд с това, което е направил", коментира Нина Спасова.

"Явно този двоен аршин — че на едните нищо не се случва, а другите са наказани за елементарни неща и дори получават присъди — има значение. Този език на омразата, това непрекъснато внушаване на македонците, че ние сме „лошите“, отразяването в медиите - особено последните дни, явно заради предстоящото обсъждане на доклада за Северна Македония, се случиха недопустими неща. В интернет имаше журналисти, които показваха нецензурни жестове, имаше груби обиди и псувни по адрес на България", посочи тя.

"Всичко това явно кара обикновените македонци да реагират по някакъв начин. Дали са инспирирани или е случайност — не е ясно, както каза и той, защото официално мотивът не е ясен. Но неофициално се твърди, че е гледал репортаж за неправилно паркиране, че примерът бил с български дипломатически коли и затова е отишъл да ги запали. Дали това е така, не е ясно, но факт е, че атмосферата, която създават политиците в Северна Македония, има отражение", коментира Нина Спасова.

"Първо впечатление е, че винаги когато има подготовка за обсъждане на проблемите в Северна Македония, особено на доклада за напредъка, се случват инциденти, което навежда на мисълта, че случайностите не са чак толкова случайни. Разбира се, това е контрапродуктивно. Македонското общество е силно разделено, доколкото наблюдаваме ситуацията отстрани — опозицията има повече импулси към успокояване и търсене на път към ЕС, докато управляващата партия има по-различен подход", посочи Валерий Тодоров.

"От една страна това е резултат от езика на омразата, а от друга — показва, че обществото реагира негативно на българския натиск и темите за идентичността и езика", отбеляза той.

По думите му в момента плащаме "данък" на този език на омразата.

"Аз се опитвам да си представя какво ще се получи, ако Северна Македония бъде приета в ЕС. Натискът с този език и тези действия ще продължи.  Учудващо е, че ЕС досега не реагира достатъчно категорично на тези прояви. Това са силови действия и дискриминация спрямо хора, които се идентифицират като българи", коментира Тодоров.

"Трябва да е ясно, че след 1945 г. има изкуствено създадена държава, с изкуствено създаден език, но която вече пише своята история, нека неподправят факти от нея", призова той.

Вчера разбрахме и че от представител на „Зелените“ в Австрия идва предложение да се обезцени тази комисия, която от години се опитва да реши спорните въпроси между двете страни. 

"Винаги има такива депутати. Македония лобира сериозно и финансово, не само политически. Казват, че в тази австрийска кампания в защита на Северна Македония, включително и докладчикът, се е опитал да промени текстове — да отпадне една част от текста на доклада, която в крайна сметка е много важна", посочи Нина Спасова.

"Този път в доклада, който е силно критичен и казва, че Северна Македония буксува, че нищо не се случва и че няма реформи, за първи път се говори за изкривяване на историята, за фалшифицирани надписи и за заличаването на „българин“ и „България“ от много сериозни исторически документи, какъвто е Битолският надпис", коментира тя.

"Ясно е, че идеята е да се създава напрежение и чрез него да се оказва натиск върху Европейския съюз — да бъде приета държава, която използва враждебен език към съседна държава. Това противоречи на принципите от Копенхаген, така че аз лично смятам, че България трябва да реагира по-твърдо", отбеляза Валерий Тодоров.