"Макрон става на 40 години и има пълно право да празнува". С това заглавие в края на 2017 г. агенция "Франс прес" обобщи голямата подкрепа в допитванията и укрепналите международни позиции на френския президент. 

В ярък контраст по-рано тази година Би Би Си попита "Загуби ли чара си Еманюел Макрон?". В края на 2018 г., когато навърши 41 (роден е на 21 декември), положението за президента е много по-различно от преди година.

Как се стигна до съпровождащия опитите за реформи срив в рейтинга на най-младия от Наполеон насам държавен глава на Франция след мълниеносния му възход до Елисейския дворец? Ще успее ли да осъществи амбициозните си международни амбиции на фона на спадащата подкрепа у дома?

Жълт бунт

Слабостта на Макрон пролича най-силно на фона на безредиците покрай продължилите няколко седмици протести на движението "жълти жилетки", започнали заради планираното поскъпване на горивата.

След ожесточени демонстрации, ранени, няколко смъртни случая и стотици задържани правителството се пречупи. А преди това изглеждаше най-решителното в Европа, с президент, който само допреди няколко седмици извличаше полза от това, че за разлика от своите предшественици не отстъпваше пред протести. Макрон се отказа от повишаването на данъка върху горивата и обяви редица мерки, сред които повишаване на минималната заплата, в опит да потуши недоволството. Това обаче не се случи и протестите продължиха, като дори се разпространиха като имитация и в други държави.

"Надменен"

През изминалата година Макрон неведнъж си навлече критики за това, че е отдалечен от хората и често бе наричан "президентът на богатите". Всъщност, още в предизборната кампания той целенасочено си избра стил, който го откроява от двамата му предшественици – социалиста Франсоа Оланд и консерватора Никола Саркози. Оланд започна мандата си от 2012 до 2017 като "нормалният президент", но много избиратели смятаха, че отвореността му го кара да изглежда слаб. Спомените за неговия предшественик Саркози са противоположни – за "хиперпрезидента", чийто импулсивен и понякога груб характер му отне възможността за втори мандат.

Макрон намали контактите си с медиите и прекрати неофициалните разговори, които Оланд харесваше. Той си навлече критики, че иска да държи пресата на разстояние заради плановете да премести залата за пресконференции в Елисейския дворец на съседна улица.

Допълнителни малки, но трупащи се удари по популярността му бяха острата реакция към тийнейджър след опита му да фамилиарничи с държавния глава, както и оценен като откъснат от реалността съвет към безработен.

Точно преди лятната си почивка Макрон беше разтърсен от скандала с бившия му телохранител Александър Бенала, заснет да бие цивилен на първомайски протести, а поредица размествания в кабинета и оставките на популярния министър на екологията Никола Юло и на вътрешния министър Жерар Колон създадоха впечатление за напрежение в правителството.

Контрасти

Отслабената позиция у дома през годината ярко контрастираше с амбициозните външнополитически цели, които Макрон си поставя, включително и за изборите за Европейски парламент през май 2019 г., обявени от него за "битка за цивилизацията". Макрон се провъзгласи за основен противник на крайнодесните антиимигрантски партии в Европа, а разразилата се през лятото криза с мигрантите го изправи срещу популистите в Унгария и Италия.

Макар според скорошно проучване френската крайна десница да печели повече подкрепа от партията на Макрон преди евроизборите, се очаква "Република, напред!" на държавния глава да бъде важен балансьор в бъдещия Европейски парламент.

Националните и регионалните избори в Европа - и най-вече тези в Германия - свидетелстваха за възход на крайнодесни и зелени партии за сметка на традиционните дясноцентристки консерватори и лявоцентристки социалдемократически групи.

За Макрон това е възможност да привлече депутати от целия спектър и да изгради нова политическа група в Европейския парламент, както направи във Франция. Засега се очертава съюз между него и либералите в институцията.

Но на прага на 2019 пред Макрон стои въпросът дали сриващия се рейтинг у дома няма да попречи на големите му международни амбиции за следващата година.