Харапската писменост не се открива в нито един известен многоезичен артефакт и така лингвистите не могат да сравняват ръкописа с други
Преди около 150 години в древния град Харапа в днешния Пакистан е открит древен печат с ръкопис, който лингвистите все още не са успели да дешифрират. За да стигнат до истината възможно най-бързо, индийските власти са обявили награда от 1 млн. долара на този, който успее да я дешифрира, съобщават от IFLScience.
В съобщението се казва, че харапската писменост е изобретена от цивилизацията на долината на Инд, която се е появила в областта, обхващаща Северна Индия и Пакистан, преди около 5300 години. Известна със своите оградени градове, културата от бронзовата епоха процъфтява няколко века и след това мистериозно изчезва.
Първият печат с ръкопис на харапската писменост, е открит от основателя на Археологическата служба на Индия сър Александър Кънингам през 1875 г., припомня IFLScience. Каменната плоча е гравирана с рисунка на бик, до който има две звезди и шест символа, които лингвистите никога не са успели да дешифрират.
Оттогава археолозите са открили няколко хиляди такива ръкописа, всеки от които изобразява централно животно и кратка последователност от символи, казват от изданието. Най-често тези ръкописи се състоят от четири до шест знака.
Един от основните проблеми е, че харапската писменост не се открива в нито един известен многоезичен артефакт. Така лингвистите не могат да сравняват ръкописите с други артефакти. За да ускори дешифрирането, индийския щат Тамил Наду обяви награда от един милион долара за всеки, който може да разбере какво означават символите в ръкописите на харапската писменост.
Изданието припомни, че подобна награда беше обявена през 2023 г. за всеки, който приеме „Предизвикателството на Везув“ и дешифрира древната писменост върху поредица от овъглени свитъци от Херкулан.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации