ИА „Главна инспекция по труда“ е идентифицирала около 30 предприятия, за които са събрани или са в процес на събиране годни доказателства за иницииране откриване на производство по несъстоятелност, съобщиха от агенцията. Исковите молби ще бъдат подавани поетапно в съда, като първите ще бъдат подадени в Софийски градски съд, съобщава БНТ. Условието Инспекцията по труда да се възползва от новото си правомощие да инициира откриване на производство по несъстоятелност, е работодателят да дължи възнаграждение за повече от два месеца на поне 1/3 от работниците и служителите за три години назад.

За да изпълняват новото си правомощие, юрисконсулти и директори бяха консултирани от специалисти по търговско право какви доказателства трябва да бъдат събирани в рамките на производството по несъстоятелност, за да бъдат годни в съда. Бяха приети и промени в Устройствения правилник, с които изрично се регламентира кои служители ще осъществяват процесуалното представителство на ИА ГИТ пред Търговски съд в рамките на производство по несъстоятелност.

От началото на годината инспекторите по труда провериха около 250 предприятия, които в отделни периоди през последните три години са имали проблеми със заплащането на труда. Някои от проверените предприятия се разплатиха с работниците и служителите си, благодарение на предприетите от ИА ГИТ действия от началото на годината. Има предприятия, които дължат възнаграждения за стари периоди, но в момента се разплащат на работниците и служителите си редовно, поради което не може да бъде доказана трайност на неплатежоспособността. В тези фирми контролните органи на Агенцията продължават да осъществяват контрол с цел работещите да получат забавените си за минали периоди възнаграждения. Немалка част са микропредприятия с до 5 наети лица, които са забавяли възнаграждения в отделни периоди, но Инспекцията по труда засега успява да въздейства на работодателите чрез предприетите в рамките на контрола мерки. Някои от предприятията междувременно са обявени в несъстоятелност или вече е внесена искова молба за откриване на производство по несъстоятелност.

В около 70 предприятия са идентифицирани проблеми, които ограничават възможността на инспекторите по труда да използват новото си правомощие да инициират откриване на производство по несъстоятелност. Най-сериозен е проблемът с предприятия, които вече не осъществяват дейност и не могат да бъдат открити техни представители или длъжностни лица, за да бъдат предоставени документи за установяване на задълженията, броя на работещите, към които работодателят имат такива, както и периодът на забава. В тези случаи не могат да бъдат събрани годни доказателства, за да бъдат подадени искови молби в съда. Има и случаи, в които са установени новите собственици – безимотни лица, на които обаче не са предоставени никакви документи. Има предприятия, които имат дейност в цялата страна. Констатирани са задължения към работници и служители само в обекти на територията на конкретна област, но при цялостната проверка е установено, че задълженията са към по-малко от 1/3 от работещите.

Въпреки затрудненията, Главна инспекция по труда прилага и ще продължи да прилага всички свои правомощия, предоставени й от закона, за да защити правата на работещите в България. При сигнали за неизплатени възнаграждения се проверява дали те са за поне 1/3 от персонала и съответно за повече от два месеца, за да бъде инициирано откриване на производство по несъстоятелност.

Подаването на искова молба в съда от ИА ГИТ е основание единствено за стартиране на съдебно производство, в рамките на което се изследва неплатежоспособността на предприятието на базата на множество доказателства и експертизи. Едва след като съдът излезе с решение за откриване на производство по несъстоятелност или за обявяване на такава, ощетените работници и служители могат да претендират за обезщетения от Фонда за гарантираните вземания.

От началото на годината след намесата на Инспекцията по труда са изплатени 8.7 млн. лв. забавени възнаграждения. Сумата на установените забавени възнаграждения, за които са предприети мерки за изплащането им в рамките на закона, е 8 млн. лв.