Интересни артефакти от Второто българско царство откриха археолози на Трапезица

Археологическите проучвания на крепостта Трапезица във Велико Търново и това лято разкриват ценни свидетелства за живота, вярванията и бита на жителите на средновековната столица. Сред най-новите открития са рядка оловна пластина със защитна молитва срещу нежит* и изящна позлатена игла за коса, свидетелстваща за високия социален статус на своята притежателка, коментира ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов от Националния археологически институт и музей към БАН на страницата на Archaeologia Bulgarica.

Болестотворното демонично същество - нежит, бе открита в гроб в южната част на крепостта Трапезица. „Този тип пластини са редки за периода на Второто българско царство, а за нас е важно и че е в археологическа среда“, посочва археологът. Находката е от олово и е намерена до краката на погребания едър мъж. Защитната молитва завършва с трикратно „амин“; текстът все още не е напълно разчетен.

На втората седмица от началото на разкопките в крепостта Трапезица излезе още една интересна находка – фина позлатена игла за коса във форма на птица, майсторска изработка. Дамата, която я е носила, трябва да е била с висок социален статус и с изискан вкус.

*Думата „нежит“ има няколко значения в зависимост от историческия и езиковия контекст. В славянската митология, народните вярвания и средновековните текстове тя най-често обозначава болестотворно демонично същество или зъл дух, за който се е смятало, че причинява тежки заболявания и може да обсеби човека. Самото понятие е свързано със старинната представа за същество, което е „ни живо, ни мъртво“ и съществува в граничното пространство между света на живите и отвъдното. При източните славяни „нежит“ (или сродната форма „нажит“) се среща като синоним или разновидност на бесовете и други демонични същества, срещу които често са били използвани защитни молитви и амулети.

В стария книжовен език и в руския език думата „нажит“ има съвсем различно значение. Тя произлиза от глагола „наживя“ (руското „нажить“) и означава имущество или богатство, придобито с труд и спестявания. В този смисъл изразът „всичкото нажито имущество“ се отнася до всичко, което човек е успял да натрупа през живота си.

В съвременните текстове думата понякога се появява и като печатна грешка или неправилен прочит на сходни думи, като „нахут“, „набит“ или архаичната „нажитък“, която също е свързана с идеята за придобивка или средство за препитание.