Според ръководителя на разкопките Деян Рамовянов те са нови свидетелства за живота и вярванията на жителите на средновековната столица
Археологическите проучвания на крепостта Трапезица във Велико Търново и това лято разкриват ценни свидетелства за живота, вярванията и бита на жителите на средновековната столица. Сред най-новите открития са рядка оловна пластина със защитна молитва срещу нежит* и изящна позлатена игла за коса, свидетелстваща за високия социален статус на своята притежателка, коментира ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов от Националния археологически институт и музей към БАН на страницата на Archaeologia Bulgarica.
Болестотворното демонично същество - нежит, бе открита в гроб в южната част на крепостта Трапезица. „Този тип пластини са редки за периода на Второто българско царство, а за нас е важно и че е в археологическа среда“, посочва археологът. Находката е от олово и е намерена до краката на погребания едър мъж. Защитната молитва завършва с трикратно „амин“; текстът все още не е напълно разчетен.
На втората седмица от началото на разкопките в крепостта Трапезица излезе още една интересна находка – фина позлатена игла за коса във форма на птица, майсторска изработка. Дамата, която я е носила, трябва да е била с висок социален статус и с изискан вкус.
*Думата „нежит“ има няколко значения в зависимост от историческия и езиковия контекст. В славянската митология, народните вярвания и средновековните текстове тя най-често обозначава болестотворно демонично същество или зъл дух, за който се е смятало, че причинява тежки заболявания и може да обсеби човека. Самото понятие е свързано със старинната представа за същество, което е „ни живо, ни мъртво“ и съществува в граничното пространство между света на живите и отвъдното. При източните славяни „нежит“ (или сродната форма „нажит“) се среща като синоним или разновидност на бесовете и други демонични същества, срещу които често са били използвани защитни молитви и амулети.
В стария книжовен език и в руския език думата „нажит“ има съвсем различно значение. Тя произлиза от глагола „наживя“ (руското „нажить“) и означава имущество или богатство, придобито с труд и спестявания. В този смисъл изразът „всичкото нажито имущество“ се отнася до всичко, което човек е успял да натрупа през живота си.
В съвременните текстове думата понякога се появява и като печатна грешка или неправилен прочит на сходни думи, като „нахут“, „набит“ или архаичната „нажитък“, която също е свързана с идеята за придобивка или средство за препитание.
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации