Почти всеки президент на САЩ обещава нова ера във външната политика на САЩ.

Джордж Буш обеща да премахне изграждането на нацията като цел. Барак Обама обеща да накара света, и по-специално мюсюлманския свят, да хареса повече Америка. Доналд Тръмп обеща външна политика, която е в полза на САЩ. Джо Байдън обещава външна политика, която преобръща вредата, нанесена от Тръмп на всички външни отношения на Америка.

Принципът на промяната е, че миналото беше лошо, а бъдещето ще бъде добро. И за да бъде добро, лошото трябва да се преобърне.

Но политиката представлява само желанията на лидерите, а не реалността. Буш прекара двата си мандата, опитвайки се да изгради нации в Афганистан, Ирак и другаде. Джихадизмът не успя да се поддаде на прелестите на Обама. Тръмп преследваше интересите на САЩ, но рядко определяше какви са тези интереси. Всичките им намерения бяха реални; светът просто не е толкова съвместим.

Като пример за един от първите си политически ходове, Байдън обяви миналата седмица, че ще отмени петролопровода Keystone XL, проект на стойност 50 милиарда долара, който води от Канада до САЩ. Тръмп одобри петролопровода, което канадците обосновано разбраха като завършена сделка. Отмяната накара богатата на петрол провинция Алберта да побеснее и дори канадският премиер Джъстин Трюдо, с когото Алберта често е в противоречие, осъди решението.

От гледна точка на Байдън този ход има смисъл. Той казва, че е ангажиран с екологични каузи и вижда петролопровда като заплаха за околната среда. И все пак е любопитно, доколкото той обеща да отмени призивите на Тръмп за „Америка на първо място“. С други думи, първото му значително действие беше да се откаже едностранно от споразумение, което се счита за много важно за Канада, може би един от най-близките съюзници на Вашингтон. Канада има малко варианти за действие, освен може би да преразгледа Споразумението между САЩ и Мексико и Канада по въпроси, които са от значение за Съединените щати.

Друг пример е ангажиментът на Байдън да възобнови преговорите с Иран и да възкреси ядреното споразумение. Тръмп захвърли споразумението с аргумента, че то не предоставя нито предпазни мерки, нито гаранции срещу други ирански действия като специални операции срещу Израел и страните от Персийския залив. Заемайки много по-твърда позиция, той наложи огромни санкции, които осакатиха иранската икономика.

За Байдън ще бъде изключително трудно да се върне към предишното споразумение. По времето на Тръмп САЩ подкрепяха Авраамовите споразумения, при което сунитските арабски държави официално признаха Израел чрез установяване на дипломатически връзки. Движещата сила на това споразумение беше често срещаният страх от Иран. Сунитските арабски държави около Персийския залив бяха особено уязвими от ирански машинации; Израел се биеше с ирански симпатизанти директно в Сирия и Ливан. Те не вярваха, че Иран ще изпълни каквото и да било ядрено споразумение, въпреки че бяха изправени пред неядрени заплахи от Техеран. Връщането на предишния договор без споразумение за прекратяване на враждебни ирански действия би било в противоречие с новия съюз.

Израелско-сунитският съюз радикално прекрои Близкия изток. Това стана възможно поради Израел и ОАЕ, но САЩ, които можеха да го блокират, силно го подкрепиха. Всеки опит за подновяване на ядрената сделка с Иран и за отказ от санкции срещу Техеран без проверими ангажименти от страна на Иран да възвърне поведението, срещу което противниците му възразяват, е противоположно на този съюз. Иран няма да се съгласи да се откаже от своите регионални интереси и членовете на алианса няма да се съгласят на договор, който прекратява санкциите и не засилва драстично контрола върху ядрената програма на Иран. По-просто казано, споразумението, което администрацията на Обама прие, беше възможно тогава. Сега не е.

След това има ангажимент на Байдън да възстанови отношенията между Европа и САЩ. Не е ясно какво има предвид с това, освен прекратяване на грубиянското поведение на събранията. Единствената значима трансатлантическа институция, която съществува, е НАТО. САЩ имат споразумение с други членове на НАТО, че всяка ще поддържа бюджети за отбрана, равняващи се на 2 процента от брутния им вътрешен продукт. САЩ правят това в исторически план; повечето европейски държави - не. По-добрите отношения включват ли капитулация пред Европа по този въпрос?

По-важен е въпросът по какво точно се погаждат Европа и САЩ. Обединеното кралство вече не е част от Европейския съюз и иска споразумение за свободна търговия със САЩ. Ангажиментът на Байдън към Европа включва ли този ключов съюзник на САЩ? Това би могло да отчужди други членове на ЕС. Включват ли по-добрите отношения съгласието с позицията на Европа по отношение на цифровите данъци? Може би да, може би не. Брюксел заплашва Полша (и Унгария) със санкции за това, което счита за нарушение на върховенството на закона. Как ще се отрази това на американските войски, разположени там?

Съединените щати и Европа поддържат интимни отношения от края на Втората световна война. Коалицията е изградена отчасти върху съветската заплаха. През 30-те години от падането на Съветския съюз Европа се промени, стана по-изолирана, управлява икономическата си система и разглежда военните въпроси като второстепенни. Ако това са нейните приоритети, тогава какво означава да възкресим отношенията с Европа? Какво искат САЩ от Европа и какво ще даде Европа в замяна? И какво точно е Европа без Обединеното кралство, или ако Полша (и Унгария) са под заплаха от блока, към който доброволно се присъединиха?

Байдън обеща нови отношения на сътрудничество с останалия свят. Лесно е кандидатът да обещае да прави само нещата, които всички харесват, но много по-трудно е президентът да го направи. Байдън е заобиколен от чиновници, които имат силни връзки със старите политики, които вече не отговарят на сегашния световен ред, с идеолозите, които искат действия, независимо от цената, и от променящите се реалности, които не се приспособяват нито с едното, нито другото. Президентите имат меден месец, който приключва бързо. Байдън не е по-различен. Той е дал много обещания, които няма да може да изпълни, и ще бъде упрекван за тези обещания, които изпълнява, и тези, които не изпълнява./БГНЕС

…………….

Джордж Фридман, „Геополитикал фючърс”/БГНЕС