Мохамед Халаф

Според няколко източника, на фона на напрежението, предизвикано от войната, която Вашингтон и Тел Авив водят срещу Техеран, китайски и руски военни доставки се вливат в Иран. Китайските доставки се транспортират по въздух с военни транспортни самолети и по суша през Пакистан. В същото време през последните дни в Иран са пристигнали най-малко четири руски транспортни самолета: три самолета An-124-100 и един специализиран самолет TD Il-76. Логистични доставки от такъв мащаб в извънредни ситуации сочат прехвърляне на критични технологии или тежко въоръжение.

Ясно е, че

Пекин и Москва не искат САЩ да успеят да сменят режима в Техеран,

тъй като загубата на Иран не само би била сериозен удар за групата БРИКС, но и би имала значително негативно въздействие върху китайската инициатива „Един пояс, един път“.

Следователно може да се наблюдава, че Русия и Китай теоретично са в състояние да окажат значително влияние върху ситуацията около Иран, което би могло да облекчи враждебното напрежение между тях и САЩ и Израел. Чрез съвместни усилия в бъдеще Русия и Китай биха могли, чрез използване на относително скромни ресурси, да създадат „купол“ за противовъздушна отбрана от първи и втори ред над Иран, ефективно налагайки зона за забрана на полети в региона.

В същото време руски и китайски сателитни снимки показват увеличение на броя на ракетните пускови установки „Патриот“ и „НАСАМС“ в американската военновъздушна база „Ал Удейд“ в Катар, а в момента в региона пристигат голям брой американски транспортни и самолети за презареждане. Затова

Русия тайно работи за увеличаване на доставките си на военно оборудване за Иран,

включително бойни тренировъчни самолети Yak-130, хеликоптери Mi-28, изтребители Su-35 (48 единици, 2026-2028) и преносими системи за противовъздушна отбрана „Verba“. Освен това Русия предоставя разузнавателна информация за удари срещу американски цели в Близкия изток.

О.н. полковник Владимир Онищенко, военен анализатор, специалист по военно разузнаване и ориенталист, както и познавач по иранските въпроси, заяви, че военно-техническото сътрудничество между Русия и Иран е навлязло в нова фаза след конфликта между Иран и Израел миналата година, като посочи, че

 „12-дневната война“ е била повратната точка.

Той обясни, че сътрудничеството е широкомащабно и обхваща почти всички видове въоръжени сили, включително съвременни системи за противовъздушна отбрана. Той отбеляза и приноса на Техеран за разработването на руски дронове, тъй като тази технология е позволила бързото разгръщане на модернизирани самолети. Той добави, че „споразумението за стратегическо партньорство не е споразумение за колективна отбрана, така че страните не изпращат въоръжени части една на друга“.

Военната позиция на Иран в контекста на ескалиращия конфликт с Израел и САЩ показва, че страната не се бори за победа в традиционния смисъл, а по-скоро за оцеляване – по свои собствени условия. В този случай всякаква разузнавателна или военна подкрепа, колкото и малка да е, изглежда много важна за това оцеляване.