Иранският риал удари историческо дъно от 2 млн. за долар

Иранският риал падна до ново историческо дъно спрямо щатския долар, преминавайки психологическата граница от 2 млн. риала за един долар на свободния валутен пазар.

Икономиката на страната е подложена на едновременното въздействие на тежки американски санкции, продължаващия военен конфликт и ускорена инфлация.

По данни на „Ал Джазира“ на 26 август един щатски долар вече се продава за около 2 млн. ирански риала на свободния пазар. Ден по-рано курсът е достигнал около 2,05 млн. риала за долар, преди националната валута частично да възстанови позициите си. На 24 август курсът беше около 2,02 млн. риала за долар. 

Това представлява пореден драматичен етап от обезценяването на иранската валута, която от години е под натиска на американските и международните санкции. Икономическият натиск се засили допълнително след началото на военния конфликт между САЩ, Израел и Иран на 28 февруари 2026 г. 

Нов удар върху покупателната способност

Сривът на риала не е само показател за състоянието на финансовите пазари. Той се превръща в ежедневен проблем за милиони ирански домакинства, тъй като обезценяването на националната валута води до рязко поскъпване на храните, лекарствата и други основни стоки.

„Ал Джазира“ проследява цените на основни продукти в Техеран, като ги сравнява с равнищата им непосредствено преди началото на войната. Резултатът показва значително влошаване на покупателната способност на населението. Преди войната 2 млн. риала са били достатъчни за приблизително 4 кг домати, половин килограм пилешко месо и малко под литър олио.

Днес същата сума позволява да бъде закупено приблизително наполовина от това количество. Средната цена на доматите се е увеличила със 71%, пилешкото месо е поскъпнало със 74%, а цената на готварското олио е скочила с цели 177%. 

Тези стойности показват мащаба на инфлационния натиск върху ежедневното потребление. За домакинствата проблемът не се изчерпва с това, че отделните продукти стават по-скъпи. Обезценяването на риала означава, че доходите на хората купуват все по-малко стоки.

Лекарствата стават лукс

Сред най-тревожните данни е рязкото увеличение на цените на медикаментите. Цената на инсулина — жизненоважен медикамент за хората с диабет — се е увеличила с 642% спрямо периода преди войната, според проследяването на „Ал Джазира“. Цената на парацетамола е нараснала с 93%, а адаптираното мляко за бебета, което в значителна степен е субсидирано от държавата, е поскъпнало с 95%. 

Това означава, че икономическата криза вече засяга не само потреблението на стоки, които могат да бъдат отложени или заменени с по-евтини алтернативи. Растящите цени обхващат продукти, от които пряко зависи здравето и животът на хората. Особено тежък е натискът върху семействата с малки деца и хронично болни, при които разходите за лекарства, хранителни добавки и медицински прегледи трудно могат да бъдат съкратени.

Войната задълбочи икономическата криза

Иранската икономика беше под сериозен натиск още преди началото на военните действия. Страната е подложена на американски санкции от години, като ограниченията са особено свързани с ядрената програма на Техеран. Новата военна конфронтация обаче добави още един слой към проблемите — нарушения в производството, търговията и транспорта, затруднен внос и износ и допълнителен натиск върху достъпа до чуждестранна валута.

„Ал Джазира“ съобщава и за американска военноморска блокада, която допълнително усложнява международната търговия на Иран. Паралелно с това американската администрация засилва икономическия натиск. На 24 август министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт обяви нова инициатива за разширяване на санкциите срещу Иран, включително чрез вторични санкции, насочени към държави и компании, търгуващи с Техеран.

Новите мерки обхващат широк кръг от икономически дейности, включително финансовия сектор, корабоплаването, златото, авиацията и дигиталните активи. Целта на Вашингтон е да засили изолацията на иранската икономика и да ограничи възможностите на Техеран да заобикаля санкциите. 

Доходите не догонват цените

Един от най-сериозните проблеми е разминаването между ръста на цените и доходите. Според данните, цитирани от „Ал Джазира“, минималната заплата, определена от иранското правителство за текущата иранска календарна година, която приключва през март 2027 г., е 166 млн. риала, или около 82 долара по актуалния свободен курс. С включените държавни помощи и социални придобивки сумата остава под 220 млн. риала — приблизително 108 долара.

При курс от около 2 млн. риала за един долар тези номинално големи суми показват колко драматично е паднала реалната стойност на националната валута. За сравнение, само няколко месеца по-рано курсът беше значително по-нисък. На 24 август „Нешънъл“ отчита около 2,02 млн. риала за долар спрямо приблизително 1,53 млн. риала в началото на март. 

Бизнесът търпи загуби

Кризата се пренася директно върху малкия и средния бизнес. Пред „Ал Джазира“ 35-годишен търговец на мъжка мода от Техеран, представен с името Замир, заявява, че продажбите му са спаднали с около 40% спрямо предходната година. Според него търговците са изправени пред почти невъзможен избор — или да увеличат цените, за да компенсират нарастващите разходи, или да задържат цените и да продават на загуба, за да не загубят и без това намаляващите клиенти.  

Поскъпването на суровините, транспортните разходи, заплатите и останалите производствени разходи допълнително притискат компаниите. Част от търговците вече продават сезонните си стоки под себестойността им, но очакват нова вълна от поскъпване с настъпването на есента. 

Техеран между инфлацията и страха от нови поскъпвания

Иранското правителство признава наличието на сериозни икономически проблеми, но отхвърля оценките, че страната е в състояние на икономически колапс. Управителят на Централната банка на Иран Абдолнасер Хематии заявява, че страната продължава да разполага с валутни резерви за внос на основни стоки. В същото време той признава сериозния проблем с инфлацията и постоянното намаляване на покупателната способност на населението. 

Правителството също така поддържа субсидии за някои жизненоважни продукти, сред които адаптираното мляко за бебета и горивата. Мерките обаче не успяват да компенсират напълно ефекта от обезценяването на риала. Президентът Масуд Пезешкиан предупреди още преди последния спад на валутата, че икономическите проблеми са сериозни, като същевременно защити ниските цени на горивата в страната. 

Опасност от още по-дълбока инфлация

Икономическият натиск върху Иран се увеличава в момент, когато страната е изправена пред едновременно свиване на икономическата активност и висока инфлация. Според последните оценки, цитирани от международни медии, иранската икономика се очаква да се свие с повече от 5% през 2026 г., докато инфлацията може да достигне около 70%.

Това създава порочен кръг: отслабването на риала прави вносните стоки по-скъпи, по-високите производствени разходи се прехвърлят върху потребителите, инфлацията намалява реалните доходи, а отслабването на потреблението поставя бизнеса под още по-силен натиск.

На този фон всяко ново затягане на санкциите може да увеличи натиска върху валутата и цените, особено ако ограничи допълнително достъпа на Иран до международни финансови канали и валутни приходи.

Символичното значение на 2 млн. риала за долар

Психологическата граница от 2 млн. риала за долар има и силно символно значение. За иранците това е поредното доказателство за мащаба на обезценяването на националната валута. За международните пазари тя е сигнал за задълбочаващото се напрежение около иранската икономика.

Официалният и свободният валутен курс в Иран се различават, като именно свободният пазар е особено важен за реалната покупателна способност и за цените, които потребителите и бизнеса срещат ежедневно. Иранците често използват и томан като неофициална парична единица - 1 томан се равнява на 10 риала — за да се справят с огромните номинални стойности.  

Така историческият срив на риала се превръща не просто във финансов показател, а в измерител на икономическата цена на продължаващия конфликт и международната изолация на Иран.

За обикновените домакинства последствията са видими всеки ден: по-малко храна за същите пари, по-скъпи лекарства, ограничено потребление, отложени покупки и растяща несигурност за бъдещето. Докато Вашингтон увеличава икономическия натиск, а Техеран настоява, че може да издържи на санкциите, иранският риал продължава да показва друга страна на кризата — цената на долара вече е над 2 млн. риала, а покупателната способност на милиони иранци продължава да се свива./БГНЕС