„Настроението на всички тук е крайно потиснато, хората изпитват страх", споделя Азам, 51-годишна домакиня от Техеран. Баща ѝ е на 75 години и има проблем със сърцето, но никъде в Техеран не може да намери предписаното му лекарство, което помага за разреждането на кръвта. "От няколко седмици насам обикалям из целия град и из различни аптеки, но все напразно", споделя Азам.

Недостиг на стоки

Недостигът на лекарства и стоки е свързан със санкциите срещу страната. Те засягат предимно обикновените хора, защото Иран внася голяма част от медикаментите и стоките от първа необходимост от чужбина. И то в ограничени количества. Към това се прибавя и фактът, че страната е затънала в тежка икономическа криза. Откакто американският президент Доналд Тръмп оповести излизането на Америка от ядрената сделка с Техеран, иранската валута се обезцени значително спрямо долара. Официалният обменен курс сега е 43.000 риала за долар, но на черния пазар един долар струва поне 85.000 риала. А само преди година курсът беше 1 към 32.000 риала.

С отказа си от ядреното споразумение и наложените санкции на фирми, които търгуват с Иран, американското правителство се опитва да постави Иран на колене в икономическо отношение. Към най-ефективните американски мерки спадат санкциите в банковия сектор. Целта е Иран и неговите финансови институти да бъдат откъснати от глобалния капиталов пазар. В края на юни повечето европейски банки прекратиха финансовите си разплащания с Иран. Така европейските фирми на практика нямат възможност да търгуват с тази страна.

"Това съсипва нашия бизнес и нашия живот", казва 38-годишният бизнесмен от Техеран Исмаел. "Гласувахме за Рохани, защото той искаше да сключи мир със Запада. Ние държим твърдо на споразумението, защо да ни наказват, само поради това, че САЩ изведнъж са решили нещо друго?", пита той. През миналата година Исмаел е бил два пъти в Германия. Искал да внесе в Иран германски опаковъчни машини за хранителни стоки, защото са надеждни и имат добър имидж в Иран. Сега всичките му планове отиват по дяволите. "Европа би могла да ни подкрепи и да спечели от това. Иран е голяма и стабилна държава в Близкия изток. Какво ще спечели Европа, ако затънем в хаос?"

САЩ искат смяна на системата в Иран

САЩ явно са решени да заменят авторитарния режим в Техеран с демокрация. Затова те призоваха своите търговски партньори да прекратят всякакъв внос на ирански петрол от 4 ноември 2018 година нататък. Южна Корея, която е сред американските съюзници в Азия, последва призива на Вашингтон още през юли. А петролният износ е най-важният източник на доходи за Техеран.

19-годишният ирански студент Саед също иска страната му да е свободна и демократична, но не одобрява американската политика. "Натискът отвън не помага с нищо. От икономическата криза страдат обикновените хора като моите родители. Те се притесняват, че студентските такси може да се увеличат през следващия семестър. Страхуват се и от война", казва той.

Безплодна европейска обиколка

Иранският президент Рохани полага усилия за спасяването на ядреното споразумение. За целта той бе на обиколка из Европа. След телефонен разговор с германската канцлерка Ангела Меркел в четвъртък, Рохани изрази разочарованието си от липсата на конкретен план за действия  и практически решения за продължаване на сътрудничеството с европейците. „Иран ще продължи да изпълнява ядреното споразумение, но само "при положение, че можем да извличаме ползи от него“, написа Рохани.

"Няма да забравя как танцувахме от радост по улиците, когато беше подписано споразумението", споделя 38-годишната писателка и журналистка Пегах. "Ние подкрепихме Рохани и неговата политика, а той защитава интересите ни. Излизането на САЩ от споразумението всъщност беше обявяване на война срещу иранския народ. Сега ЕС трябва да застане на наша страна и да подкрепи волята ни за мир", апелира журналистката.

(Дойче веле)