Пореден чутовен скандал сътвориха владици и попове на Даниил на междуцърковно и международно равнище. Цариградският патриарх Вартоломей изпраща писмо на своя събрат в София - Българския патриарх Даниил, с което го моли за Страстната седмица и честванията на Възкресение Христово в българските храмове край Босфора български архиерей по покана на Църковното настоятелство на Българския екзархийски вакъф  да възглави службите по стара вече над 80-годишна традиция. На 2 април т. г. Даниил докладва преписката в синодалното заседание и Св. Синод определя Русенския митрополит Наум и Тивериополския епископ Тихон, патриаршески викарий, да посетят град Истанбул на разноски на Българския Синод и да участват в св. богослужби по каноническия ред, традиция и литургичен типик на „Великата Христова Църква“ (Вселенската патриаршия във Фенер, Константинопол, част от днешния мегаполис Истанбул), но на български език за българските православни общности в града на Босфора, основани и съществуващи по турското законодателство като Български екзархийски вакъф. Това  реално е щекотлив и 

деликатен момент 

в общуването между Патриаршиите във Фенер, Цариград и София.

Припомняме, че Русенският митрополит Наум служи на коледните литургични тържества за Рождество Христово в края на 2025 година в българските храмове в Истанбул и това бе точно преди т.нар. „Мирно посещение“ на патриарх Даниил при Вселенския патриарх, но присъствието му там не доведе до колизия. Тивериополският епископ Тихон също миналата година за литургичните възпоменания на Христовите страдания и на пасхалните чествания за Великден участва пълноценно във всички литургични церемонии и празненства, както в параклиса „Св. Йоан Рилски“ в Българската екзархия в кв. „Шишли“ в Истанбул, така и в Пасхалната вечерня на любовта в Патриаршеския катедрален храм на Вселенската патриаршия „Св. вмчк. Георги Победоносец“. Това се случи с участието на всички древни християнски деноминации в гр. Истанбул, а така и в Българската Желязна църква на Златния рог в кв. „Балат“, Истанбул.

Но хората на Патриаршията във Фенер и български представители на Екзархията в Истанбул, под носа на Българското генерално консулство в Истанбул, решават  за пореден път да направят комплот и саботаж в последния момент - владиците Наум и Тихон да не отидат в Цариград. Тогава Константинополският патриарх Вартоломей отправя няколко нови писма до Българския патриарх Даниил, който му отговаря, че вече, поради утвърдени програми, свободни са само Агатополският епископ Йеротей, пребиваващ в Рилския манастир заради наказание като бивш викарий на починалия Сливенски митрополит Йоаникий, и Велбъждкият епископ Исаак, втори  викарий, служещ в град Кюстендил, на Софийския митрополит Даниил. Тогава самият Български екзархийски вакъф настоява пред Вартоломей за най-светлите християнски празници в храмовете на Българския екзархийски вакъф в Истанбул св. богослужби да бъдат възглавени от Исаак Велбъждки, заедно с придружаваща го делегация, в състава на която също има член, който несъмнено е кадър на ДС.

Кой е Исаак?

 Чадо на небезизвестния с множеството си скандали от 35-годишното си „прославено“ минало Велички епископ Сионий, бивш ректор на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, откъдето бе изгонен от покойния Български патриарх Максим за педофилия и изпратен „до живот в пределите на Видинския епархийски диоцез“. Но с избирането на Неофит за патриарх неговата кариера тръгна мощно нагоре. А в Семинарията Исаак (тогава като Ванчо Банскалията) е бил секретар на Сионий. При заминаването на Сионий за Видин Исаак го придружава и също се премества там, както и почти цялата му „челяд“.  По-къснот Исаак е изпратен от Дометиан Видински за стипендиант и специализант в т.нар. „Аспирантура за църковна дипломация“ в Москва към Външния отдел на Московската патриаршия, в която любопитни т.нар. „духовни лица“ бяха „възпитаници“, но същата бе ръководена под ректорството на тогавашния Волоколамски митрополит Иларион (Алфеев) и председател на Отдела за външни църковни връзки на РПЦ. Същият след началото на Руско-украинската война бе изпратен при Орбан за Будапещенски митрополит. Но там избухна педофилски хомосексуален скандал с него и с неговия непълнолетен партньор, поданик на Япониската империя с фамилно име Сузуки. Тогава Московският патриарх Кирил Гундяев, който като Путин и Дугин е блюстител на „изконните семейни християнски традиции“, го преустрои в дворец, собственост на РПЦ в Чехия, в Карлови Вари. В Москва Исаак е бил бг-любимецът на известния по розовите улици около Червения площад „Дядо Алф“ (за Иларион).

Когато във Видин е избран Даниил за митрополит, всичките чада на Сионий започват своето преселение и израстване из епархиите на БПЦ. Така Исаак и Евтимий, като необходими уж за „Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София“, през Синода са прехвърлени в Софийска епархия. Това става по настояване и с писма от екстрадирания за шпионаж в полза на Руската федерация и Беларус агент на ГРУ „архимандрит Вассиан Змеев“, когото Гундяев назначи сега за свой представител в Йерусалим. Исаак бе назначен от Неофит за архиерейски наместник в Кюстендил, където пък за секретар  е поставен от Софийска митрополия турският гражданин с малко име Кенан. 

Исаак е много близък до Юлия Таран, нежната половинка в края на живота на агента от ДС, донасял и срещу собствения си брат - Дометиан Видински, а сега същата е адютант на Елеонора Митрофанова, посланик на РФ в София, особено когато последната обикаля столицата ни на разходка и из скъпите софийски магазини. 

От всичко казано до тук става ясно защо Исаак Велбъждки, който  публично не крие, че е отявлен путинист и мераклия за изграждането на 

единна православна империя на Третия Рим

 с царствена престолнина в Москва, е сътворил в Цариград огромен скандал по време на посещението си, разказват очевидци от българската общност:

1.) Не е споменавал Константинополския патриарх Вартоломей и като Вселенски, който е каноническият архиерей на православните българи в Истанбул от Българския екзархийски вакъф;

2.) Споменавал е и името на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, чийто диоцез и в Устава на БПЦ - БП е определен докъде е;

3.) Споменавал е Даниил като „наш“, а „наш“ за православните българи в Истанбул е този, който към момента възглавява Архиепископията на Константинопол - сега Вартоломей;

4.) Чел е „Патриаршеско и Синодално Пасхално послание до клира и миряните на БПЦ - БП", като в целия диоцез на Вселенската патриаршия се чете единствено „Патриаршеската Пасхална енциклика“ на Вселенския патриарх (днес Вартоломей);

5.) Отказва и демонстративно обявява отказа си да съучаства в тържествената „Пасхална вечерна служба на любовта“, възглавена лично от Вселенския патриарх Вартоломей по две причини. Първо, защото последният бил признал „безблагодатната“ (според него) Православна църква на Украйна, съставена от самозванци и основана от Вартоломей, и второ, защото в такова икуменическо сборище той нямал благословението на проруския патриарх на България Даниил да съучаства, тъй като БПЦ - БП не признавала християнските деноминации: римокатолици, сиро-яковити, копти, армено-григориани, халдеи, малабари, англикани, лютерани и други за „Църкви“;

6.) Демонстрацията на Исаак Велбъждки в момента, когато в българската Желязна църква „Св. Стефан“, където от османско време Българската Екзархия домакинства общото тържество за християните в Османската империя и в наследницата ѝ Република Турция Възкресение Христово по Източния (Юлиански) календар, започва великденската тържествена богослужба „Пасхална вечерна на любовта“ в чест на Възкресението с повтарящия се на почти всички библейски, отмрели, древни, литургични и съвременни езици основен призив на Възкръсналия Господ: „Мир вам!“, то Исаак със свитата си напускат демонстративно храма „за да не се осквернят“.

Безсрамие и резил, 

и за българската църква, но и за българската държава, която при всякакви правителства и парламентарни конфигурации от 2018 г. финансира подривната дейност на БПЦ в полза на Кремъл както у нас, така и по света с парите на българските и европейските данъкоплатци!

Този скандал, който е един нов, но срамен „Български Великден 2026“, не е изолиран случай. Същото преди по-малко от 20 години сътвори и духовният баща, родил Исаак - Сионий.

Следващият, още по-грандиозен скандал, ще е на 11 юни т.г., когато на остров Имврос (родния остров на Вартоломей), на имения му ден, той ще възглави св. Литургия в родното си село (Светотеодоровци), в която от двете му страни ще участват литургически и евхаристийно двамата патриарси с името Даниил, Румънският и Българският, в чест на 10-годишнината от Светия и Велик събор на Православната църква от остров Крит през 2016 г. По-скандалното тук е, че Даниил с неговите съветници това не го докладват  по време на заседанието на Св. Синод. Целта е да се заобиколи уж Синодът, който по Устава на БПЦ - БП е незаобиколим, то Имвроският митрополит Кирил, по благословението на Вселенския патриарх Вартоломей, кани Софийския митрополит Даниил, а не Българския патриарх, който пък не може да прави нищо без решението на Св. Синод. Само че и той, и Смочевски, който му е каноническият съветник и съкилийник (църковна килия, не затворническа) в Софийска митрополия, са вероятно пропуснали умишлено и по заказ от Североизток да съобщят на обичните си приятели си в Патриаршията във Фенер, че Даниил е Софийски митрополит, ама само защото е Български патриарх и изборът му (макар и канонически и уставно нелегитимен) го упълномощава да е и Софийски митрополит само в Софийска епархия, но по общите дела на Църквата той не може да прави нищо без Българския синод, камо ли да съслужава с друг патриарх уж от уважение към покана на митрополит и то извън диоцеза на самата БПЦ - БП, който е днешна  България.

Но за всичко това отговорност и вина носи и самият Цариградски патриарх Вартоломей, който е убеден, че разприте му с Даниил са останали в миналото, а на неговия имен ден патриархът на българите ще признае Критския събор от 2016 г.

В капана на Цариградските надежди Вартоломей явно не може да проумее, че скандалното поведение на Исаак никак не е самоволно, а със санкция на Даниил, който независимо от лицемерното си благосклонно поведение напоследък към Вселенската патриаршия ще остане вечно верен единствено на „големия брат“ в Кремъл и Москва.