Изригването на вулкан през 2023 г. принуждава 3700 жители да напуснат Гриндавик. Сега посетителите могат да се включат в организирани обиколки на града призрак, за да станат свидетели на силата на природата отблизо, разказва Би Би Си.

Трудно е човек да остане безразличен към гледката там. Дълбоки пукнатини прорязват гладките асфалтови паркинги. Къщи с напукани бетонни стени стоят зад предпазни бариери. Люлки в празна детска площадка се люлеят леко от вятъра. През ноември 2023 г. исландският рибарски град Гриндавик беше евакуиран за една нощ. Днес той на практика е град призрак.

На паркинг, пред изоставен супермаркет, голяма фотоизложба на Сигурдюр Олафур Сигурдсон разказва историята в зловещи детайли. Тя започва още с първото спешно събиране на жителите, проведено в местната спортна зала, когато земетресенията започнали да разклащат града. Скоро след това огромни пукнатини се отворили точно извън Гриндавик и от близкия вулкан потекла лава. Къщи били разрушени, а улиците се разместили, докато земята се издигала и пропадала. От първото навлизане на магма насам поне пет допълнителни изригвания са разтърсили района.

Вулканът в Исландия изригва за девети път от 2023 г. Това изригване е най-мащабното природно бедствие, сполетяло Исландия за повече от 50 години, описано от журналист като „отварянето на портите на ада“.

Гриндавик беше затворен за обществеността почти година. През октомври 2024 г. той "отвори врати" отново, но днес там живеят само шепа хора, които въпреки официалните предупреждения отказват да се преместят другаде.

Сред тях е Кристин Мария Биргисдотир - родена и израснала в Гриндавик. Сега тя организира обиколки на някогашния си град. 

„Хората задават много въпроси – какво беше, как се е променило и как ни е повлияло. Винаги отбелязват, че не е същото като да го видиш по телевизията. Истински се удивляваш от това как действа Майката Природа. Но когато видиш как цял град е евакуиран заради нея – това вече е друга история", казва тя.

Посещението тук навява неприятното усещане за т.нар. тъмен туризъм – надничане през незавесени прозорци на напълно обзаведени къщи, в които никога повече няма да живее никой.

Вулканичните изригвания в Исландия могат да продължат десетилетия

Но Биргисдотир приема всичко това с реализъм. „Беше ясно, че може да се случи, защото живеем върху тектонични плочи. Когато живееш в район на изригвания по Северноатлантическия хребет, магмата рано или късно ще се покаже. Но дори и експертите по вулканология не могат да предвидят точно какво и кога ще стане“, споделя Биргисдотир.

Представените планове за дългосрочното бъдеще на Гриндавик обаче вместо да вдъхват оптимизъм, подчертават разрушителната сила на вулкана. Десетки къщи предстои да бъдат съборени, а високорисковите зони – ясно обозначени. Жителите няма да могат да се върнат по домовете си скоро.

Екскурзоводът Карл Йохансон отбелязва, че единствената част от Гриндавик, която не се е разместила по време на изригването, е пристанището. То е запазило риболовния бизнес, който поддържа този край на Исландия. Имало и още няколко места, които устояли на сеизмичната активност – банката, църквата и каменен кръг, подобен на този в Ейвбъри.

„Бог, Один и боговете на парите се погрижиха тези места да оцелеят“, казва Йохансон с усмивка.

Полуостров Рейкянес е най-активната вулканична зона в Исландия и една от най-активните в света. Той се намира върху Средноатлантическия хребет, под който минават Американската и Евразийската тектонична плоча. Те непрекъснато се раздалечават, предизвиквайки земетресения, пукнатини и изригване на вулкани.

От 2018 г. насам районът е особено активен – регистрирани са най-малко пет значителни изригвания и над 800 земетресения. Местността е толкова динамична, че наскоро Исландската метеорологична служба издаде предупреждения за вероятни нови изригвания до края на годината.

На кратко разстояние с кола от Гриндавик, при Фаградалсфятл, човек може безопасно да види истинско лавово поле. Гледано от най-ниската част на долината, то представлява огромна вълнообразна маса от втвърдена лава – поток от тъмнокафяво, почти черно вещество, с усукани форми, застинали в движение. Лавата е изтекла от върха на близката планина през 2021 и 2022 г.

Снимка: Getty Images

Въпреки че застиналата река от лава изглежда и се усеща като студена скала, от средата на потока се издига сив дим, който се вие във въздуха – земята все още отделя топлина. Йохансон обаче споделя, че всички жители са свикнали с това.

На кратко разстояние с кола, в района Селтюн, във въздуха се разнася силна миризма на развалени яйца, идваща от кипящи сиви кални басейни. Това е една от трите геотермални зони на полуострова, която се наблюдава редовно от учени като активна вулканична област. По хълма се спуска река, а дървена пътека се извива около земята, обагрена в тютюнево жълто от сярата. Глинените и минерални отлагания добавят и други цветове към пейзажа – червено, розово и синьо-сиво, сякаш дело на ексцентричен художник. 

Сеизмичната активност на Исландия е ускорила развитието на туризма. Организират се много пешеходни турове, като включително са открити и атракции за гостите.

„Експертите казват, че когато това изригване приключи, няма да има друго на този полуостров в следващите 100 години. Но ние не знаем. Надявам се това да е последното", споделя Биргисдотир.