По време на пандемията от Covid-19 в социалните медии беше пълно с конспиративни теории. За съжаление, мозъците ни са настроени да харесват конспирациите.

Един от най-харесваните слухове гласеше, че вирусът е причинен от радиочестотни емисии от 5G релейни антени. Въпреки фантасмагорията на тази теория, тя се разпространи като горски пожар във Facebook и X, а в мрежите имаше твърдения за повече от 100 палежа на 5G инфраструктура.

Според различни публикации, конспиративните теории „се раждат от сложни взаимодействия, включващи когнитивните ограничения на индивидите, социалното влияние в рамките на групите и глобалното разпространение на идеи в социалните мрежи“, пишат от "Лайв сайънс". 

Именно тази фатална комбинация води до начин на възприемане, наречен дисфункционално мислене, който съответства на предубедено или изкривено разсъждение, което кара индивидите да възприемат реалността по погрешен начин.

Това, което експертите наричат ​​„индивидуални когнитивни ограничения“, всъщност е част от нашата еволюция и няма много какво да направим по въпроса: независимо дали ни харесва или не, способността ни да обработваме сложна информация е недостатъчна. 

Това кара мозъка ни да избира преки пътища, така че сме склонни да се придържаме към предварително съществуващи вярвания и да пренебрегваме това, което не съответства на разбирането ни.

„Друг симптом на нашата неспособност да се справим със сложността е склонността ни да виждаме злонамерени намерения в сложни и необясними събития “. Подобен е бил случаят с лова на вещици през 16-ти век , както и с конспиративните теории в ерата на социалните мрежи.

Масмедиите играят значителна роля в разпространението на абсурдните идеи. Подобно на епидемия, погрешните вярвания могат да се разпространяват от един човек на друг. 

Например, в училище вероятно вече сте се въздържали да зададете въпрос от страх да не изглеждате глупаво, когато никой друг не ви разбира: това е плуралистично невежество и е в основата на много социални проблеми.

„Например, хора, които обикновено са полезни, често стават пасивни наблюдатели в присъствието на други и пренебрегват да помогнат на жертвата “, пишат още от изданието. Това наблюдение може да се свърже с груповото мислене: хората се въздържат от изразяване на различията си, за да запазят колективния образ и в крайна сметка следват лидера, без да оспорват.

Тези явления винаги са съществували. В миналото, в едно малко село, идеите са се предавали от уста на уста, от човек на човек, и следователно много бавно. С появата на масмедиите, мненията на някои хора имат по-широк обхват от всякога.

В социалните мрежи индивидуалните мнения намират отзвук в огромни кръгове на подкрепа, които са структурирани в общности, като по този начин насърчават появата на разрушително поведение.

Истината просто не може да се конкурира с лъжите. Последните са предназначени да съблазнят обществеността, използвайки известни когнитивни пристрастия (като например пристрастие към потвърждение, което се състои в привличане на мнения, потвърждаващи нашите собствени). „Тази техника се използва широко в политически поляризирани медии, социални мрежи и предубедена проверка на фактите“, обясняват от изданието..

Фалшивата информация циркулира в социалните медии като вирус, усилвана от „супер-разпространители“ (като инфлуенсърите). За да я ограничим, трябва да елиминираме източника на лъжите, да ограничим разпространението им и, в по-широк смисъл, да засилим критичното мислене на хората. Достатъчно е да се каже, че задачата изглежда повече от деликатна.