Истината за Ратко Младич е зловеща

Владимир Владимиров

„За мъртвите — добро или нищо....а аз бих добавил - за мъртвите преди всичко истината...

А истината за Ратко Младич е страшна!

Отиде си "човек", чието име остава завинаги свързано с едни от най-зловещите престъпления и кланета в Европа след Втората световна война.

И ДА, ще използвам тежката дума — урод... Какъв "човек" и командир трябва да бъдеш, за да превърнеш убийствата, етническото прочистване и терора над цивилни в инструмент на войната!?

Ратко Младич беше командващ Армията на Република Сръбска. Международният трибунал и международната демократична общност го осъди на доживотен затвор за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, но зад тази суха юридическа формулировка и статистика стоят човешки съдби.

Стоят Сребреница и

 повече от 8000 невинно избити босненски мъже и момчета...

Стоят разстреляни непълнолетни деца..

Стоят хиляди убити цивилни....

Стоят масовите и групови изнасилвания, лагерите, депортациите, обсадата и терорът над Сараево и етническото прочистване на цели райони.

Стоят майки, които никога повече не видяха синовете си. Деца, които останаха без бащи. Семейства, които десетилетия наред в плач търсеха останките на своите близки в масови гробове.

Това е „споменът“, който Ратко Младич, Република Сръбска и Сърбия оставят след себе си във времето...

Сърбия никога истински у искрено 

не се покая

 и не се извини! Дори думата „геноцид“, когато става дума за Сребреница, продължава да бъде предмет на отрицание и политически пазарлъци. А още по-страшно е, че десетилетия след войната Младич за част от сръбските националисти и общество продължава да бъде „герой“. Неговият образ стои по стените. Името му се скандира. Престъпленията му се омаловажават или отричат.

А Сърбия и до днес се управлява от политици, които са моралните наследници на Милошевич и Младич!

Това е голямата трагедия.

Обществата носят отговорност какво правят с паметта за тези престъпления — признават ли ги, осъждат ли ги и учат ли децата си никога повече да не ги повтарят.

Ратко Младич вече го няма. 

Той е в Ада...

Но жертвите му и сълзите остават завинаги!

И докато има хора, които се опитват да превърнат палачите в герои, трябва да има и хора, които повтарят и помнят истината.

За мъртвите — добро или нищо.

Освен истината.

А истината понякога е ужасяваща!