Положението в БНА по времето на соца: Бягства, кражби на боеприпаси и оръжие, аморални деяния, слаба дисциплина

Комунистическият тоталитарен режим е криел от обществото истинското положение в Българската народна армия (БНА), като в същото време много добре знаел за реалното ѝ състояние.

Това разкрива документ от архивите на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА (военното разузнаване), койтоdesebg.com публикува. Той представлява секретна Резолюция на Втората общоармейска партийна конференция, състояла се на 27, 28 и 29 март 1952 г.

В документа се подчертава, че „под непосредственото ръководство и грижи на ЦК на БКП, народното правителство, лично на другаря [Вълко] Червенков, с братската помощ на Съветския съюз и другаря Сталин, нашата млада Народна армия възмъжа и укрепна още повече, стана още по-боеготова и боеспособна“.

Военното ръководство обаче признава, че в армията все още съществуват „недопустимо голям брой чрезвичайни произшествия и дисциплинарни нарушения“.

Сред тях са бягствата от армията („измяна на Родината“), кражба на боеприпаси и оръжие, самоволни отлъчки, загубване на секретни документи, нарушение на Устава за носене на караулната служба, аморални деяния, небрежно отношение към оръжието, бойната техния, конския състав и др.“

Политическите органи в армията са разкритикувани, че не правят достатъчно задълбочен анализ на състоянието на дисциплината и не насочват партийните организации към намаляване на дисциплинарните нарушения.

Политорганите и партийните организации са упрекнати, че слабо работят за предотвратяване на чрезвичайните произшествия и не използват парийните методи завъздействие на комунистите, които нарушават войсковата дисциплина.

Приета е секретна резолюция, с която остро е подложена на критика партийната комисия към Главното политическо управление на БНА.

Работата ѝ е оценена като „незадоволителна“ и е посочено, че е допускала „извращение на партийните методи“.

Документът е включен в сборника „Военното разузнаване през комунизма”, издание на Комисията по досиетата, 2012 г.