Ако ние не можем да окажем натиск върху македонското правителство, то това може да направи Германия. Ние трябва да обмислим такива ходове, които да неутрализират  амбициите на нашата съседка. Например, да дадем примери за това как Македония краде българската история пред нашите партньори, с което да защитим нашите позиции. Това коментира в студиото на Би Ти Ви доц. Спас Ташев, историк от БАН.

Историята е само част от комплекса въпроси, които стоят нерешени пред България и РС Македония. Но имаме много други проекти – инфраструктурни, културни, образователни и пр., по които няма никакво движение, те са в пълен застой. И имаме над 10 000 статии с антибългарско съдържание в македонските медии, посочи още той.

Ташев изтъкна, че ако до скоро не всички наши европейски партньори разбират българската позиция. Но вече германският външен министър Хайко Маас ясно е заявил, че ако не се постигне разбирателство между Скопие и София, няма да може да започнат преговорите за членство на РСМакедония в ЕС.

По думите на ученият през последните годините сме допуснали сериозни грешки, а именно непоследователност и пасивност в позициите си по отношение на Македония. Сега е моментът обаче България да лансира работещи идеи и ЕС да опражни мониторинг върху тези проект. За целта България трябва да има една по-активна външна политика.

Доц. Ташев посочи като сериозна грешка като сме обявили, че с РС Македония имаме обща история до 1944 година. 

Аз съм на мнение, че ние имаме обаща история и след 1944 година, защото има региони в РСМакедония, в които живеят българи и те са репресирани и след 1944. А ние се отказахме от тези жертви, без да си даваме сметка, че  това е част от нашата история. Едва сега за първи път заговорихме за права на българските граждани, които живеят в Македония, подчерта ученият. 

Според Спас Ташев смесената историческа комисия е избрала погрешен подход при изчистване на спорните въпроси в нашата обща история. 

Ние задълбаваме върху конкретни личности. Ако с това темпо решаваме проблема, няма да ни стигнат 100 години да изгладим противоречията. Комисията не трябваше да допусне тълкуване на документи, защото навлизаме в спор, който никога няма да намери решение. Оказа се също, че няма протоколи от заседанията. Покрай тази комисия трябва да има политическа комисия, която да наблюдава дейността на смесената историческа комисия, като след всяко заседание да има проток и се проследява какво от решенията е намерило място в практиката. Трябва обаче да извървим един много дълъг път, за да постигнем съгласие по отношение на общата ни история, смята още ученият от БАН.