Русия е много национална империя и по време на Освободителната война в нейните предели живеят  финландци,  прибалтийските народи, поляци, украинци, грузинци, арменци и какви ли не още. Освен това Румъния участва във войната и във важната обсада на Плевен.

Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ на БНР историкът проф. Христо Матанов, бивш председател на дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет по повод думите на главата на руската православна църква патриарх Кирил по време на посещението му у нас

„Те са участвали без никакво съмнение. Отидете и се разходете около местата на битки и ще видите, че в паметниците са отбелязани техните саможертви. Минете покрай Докторския паметник, прочетете имената написани на камъните и ще видите, че една трета от тях не са руски.  Исторически никой не отрича ролята на Русия. Под егидата на руската армия участват много хора, но аз не виждам защо някой трябва да се сърди за това, че почитаме паметта на хората, живеели в руската империя и участвали в нейната армия при освобождението на България. Аз не виждам какво повече може да се направи за честване на датата на Санстефанския мирен договор, ерго и датата на рождения ден на императора – освободител Александър Втори“.

Според историкът, казаното от руския патриарх „демонстрира една тенденция, която напоследък се реализира“ - връщане към „времето на Сталин, когато се удряше по масата и Вишински викаше български политици през нощта да си говори с тях за политика“. Изказването на духовника не е било случайно, но

Реакцията, която се е получила в България не е била очакваната, смята той.

„Патриархът, който идваше тук като политически емисар, защото аз не видях нищо духовно в цялата визита, предаде нещо, което нанесе доста силен удар както на тези, които почитат Русия, така и на президентската институция, за съжаление“.

Матанов припомни съветския филм от миналото „Москва не вярва на сълзи“, чието послание е,  че политиката на Москва се налага,  а другите трябва да мълчат и да слушат какво им се казва.

По принцип не би трябвало патриархът да се изказва по политически въпроси, тъй като в модерните общества църквата е отделена от държавата, само че Русия тази отделеност е „доста условна“, а сегашният Московски патриарх „активно се меси в политически дела“ и още като митрополит е бил  „външен министър“ на църквата си и „очевидно води една политика, която е в унисон със съвременните тенденции в Русия“.

През последните години Москва е загубила „доста силни позиции на Балканите“. Дори най-русофилската балканска нация – черногорците, са членове на НАТО. Единствена опора на Русия остават Сърбия и опитите да се повлияе на Македония, обясни историкът.  

Според политолога Първан Симеонов, българският политически елит  е реагирал „незряло“ и дори „детински“ на провокативното поведение:

„Одавна не е новина, че външни фактори биха желали да дестабилизират, да объркат българското общество, да проявят в него инстинкт на „фили“ и „фоби“. Лошата новина е, че българското общество е много податливо на това. Ние загубихме окончателно, надявам се не необратимо, способността да говорим в полутонове,  в нюанси“.

"По някакъв странен начин, президентът Радев, който доста умело се позиционира по русофилските чувства на голяма част от българите край този празник, се превърна в гръмоотвод на това, което се случи".

Политологът оцени като „малко пресолен“ и патосът в реакцията на вицепремиера и лидер на НФСБ Валери Симеонов.  

„Тези полярни становища на хора, които са призвани да формират общество мнение, да водят, да убеждават … излъчват инфантилност. Да ви кажа честно, както Иван Бедров някъде беше казал: „Пак се хванахме на същото“.

"Не е проблем че някой от Изток иска да ни клати, проблемът е, че ние много лесно се разклащаме“.

България е преден пост та Запада спрямо събитията на Югоизток и Североизток и затова Западът инвестира в укрепването ѝ поради което е „нормално е да има външни интереси, които не биха желали много нашата стабилност“, коментира политологът, според когото се забелязва и преместване на Балканите на запад

„Трето, ние сме направим нещо с Македония, след като десетилетия, столетия наред много столици, сред които и част от тези, за които говорим тук, се опитват да не допуснат една ос - София – Скопие, оособено пък по отношение на духовните въпроси. Всичко това ме кара да мисля, че тези процеси, които видяхме в България и на които ставаме жертва, ще продължат и ще се задълбочат с много по-сериозна сила на тема „Западни балкани“. Ние трябва сме готови за такива провокации, а не сме!“

„Когато си империя, ти трябва да си елегантен с малките“, коментира Матанов спора  между Русия и България и направи сравнение със ситуация, при която  възрастен мъж бие деца по улиците. Според политолога Симеонов може би е редно на ситуацията да реагира и църквата.  „Би трябвало да има някаква форма на отговор, показващ определено национално достойнство, и от изпълнителната власт, доколкото това е оперативната власт, отговорна за политиката и политиките на страната“. Най-вече трябва да има опит за нормализация на отношенията, смята Симеонов, според когото  с реакцията си вицепремиерът е нанесъл „известна щета на опитите на Борисов да бъде балансьор“.

Според Христо Матанов, патриарх Неофит няма да отговори на изказването на патриарх Кирил, тъй като поне пет митрополити в Светия синод „хранят меко казано топли чувства към великия източен голям брат“. Ако пък отговорят светските власти в лицето на президентство или изпълнителната власт, ще излезе, че дават отговор на изказване на духовно лице и ще им се каже, че се месят в работите на църквата, макар според него, посещението да е било „чисто политическо“. Духовните лица вероятно са разговаряли и за статута на Македонската православна църква, но това не е оповестено, коментира той. Известна е позицията на руския патриарх, че църквата в Скопие трябва да се разбере с тази в Белград.