Даниил отвори очи, клепачите му тежаха като гюлета. Мишниците му бяха изтръпнали като оголен нерв, а китките на ръцете  вдървени, сякаш оковани с пранги. Озърна се на всички страни като изплашено и изгубено животно. Искаше да изкрещи от зловещата картина, която видя, но страхът беше превърнал вика му в ледено дихание. Той, патриархът на  една от най-старите Църкви, се оказа прикован на кръста, на същия кръст, на който преди висеше тялото на Спасителя, Оковите, които чувстваше на китките, се оказаха циганските пирони на джелатите. Не миро, а ледена пот се стичаше по цялото му тяло, а плешивото му теме, привикнало да носи корона бе раздрано от трънния венец. Ако беше сега в свещоливницата щеше да потопи ръцете си в казана с врящ восък, за да се увери, че не сънува. Каква е тази стигма, която го бе  застигнала, как се случи всичко това, търсеше отговорите прикованият на кръста земен.

Ужасът бе още по-силен като  съзря в полумрака  самия Исус, слязъл от кръста да седи на спалното му ложе и да го гледа втренчено. Всъщност усещането беше, че е Исус, но реално виждаше образа на Фотий – да,  същия Фотий, проклет старостилец, който му  трови живота  от няколко седмици и иска да дели с него православието.

Даниил преглътна като врящ картоф първия пристъп на страх и отрони:

-      Защо ме изпитваш Господи?

-      А мен, Отца ми не ме ли изпита? Ти над човеците ли си, Данииле?

-      Защо се явяваш с образа на Фотий, Исусе? Ти ли си наистина, как да те позная?

-      Как да ме познаеш, ако не си ме познал до сега. Заслепен си от  омраза. Виждаш страховете си - това е образът на Фотий. Ако познаваше любовта, щеше и мен да познаеш. Съмняваш се в мен, но не се съмняваш в собствената си непогрешимост, не се усъмни нито веднъж в силите, на които служиш. Ти не искаш да разграничиш доброто от злото, а как да познаеш мен тогава?

Гробна тишина настъпи в спалнята на патриарха. Миговете на мълчание изглеждаха като вечности.

-      Ти си като еничарите Данииле – сам беше симпатизант на старостилците и клонеше към  тях, а сега се превръщаш в техен гонител и съдник. Гледаше преди години как убиват отец Стефан Камберов пред портите на  храма, сигурно си се наслаждавал от мъчението на един „разколник“, така ли ще се отнесеш и със старостилците сега? Ще ги хвърлиш на зверовете, както първите християни погинаха в Рим?

Разпнатия на кръста Даниил понечи да отговори, отвори устни, но думите някак си останаха прискрипани зад гърлото му. Чу се само едно гъгнене.

-      Сега аз ще те питам, а ти ще отговаряш, рече Спасителят. На кого са тези думи: „Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички? Също тъй слънцето не свети ли на всички? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена – да бъдат слепи и глухи? Пояснете ми, Бога за безсилен ли смятате, та Той не може да даде (всичко това), или за завистлив, та не желае?“

-      На свети Константин философ са, промърмори Даниил глухо, знам ги тези думи…

-      А прави ли са?

-      Прави са Исусе…

-      А ти тогава, защо искаш да сложиш монопол на православието, ти да решаваш чрез държавата и политици, кой има и кой няма право да проповядва Евангелието и моето слово, да учи да се спазват 10-те Божи заповеди, да припомня, кои са седемте смъртни гряха. Мълчиш, няма ги сега политиците и угодните богослови да обясняват импотентната ти „правота“.

А знаеш ли защо се появи Старостилната църква? Само разминаванията в календарите ли е причината?

-      БПЦ прие новия стил в църковния календар, а те си останаха по Юлианския календар, за това са  и старостилци, но има и други разминавания, но…, запъна думите Даниил.

-       Разминаването в календара е само формата, тя е като разграничението между старата и новата ера, но вие не сте новата ера, защото истинските демократи и просветени хора отказаха да приемат, че държавата и светската власт в лицето на комунистите ще определя връзката им с Бог, че тя ще казва, кой да стане поп, кой епископ, митрополит или патриарх -  тя да ги назначава. И така в БПЦ  от 15 митрополити 12 се оказаха агенти на комунистическата Държавна сигурност, а други двама са необявени агенти на съветското КГБ. Такива са и повечето от председатели на Комитета по вероизповеданията, на църковните настоятелства на храмовете – ченгета и доносници, които днес сте превърнали във ваши говорители. А при старостилците няма нито един агент на  ДС или слуга на комунистите, изстреля думите Исус.

Даниил  продължаваше да виси на кръста и да се гърчи, сякаш Исус не изричаше думи, а забиваше пирони в  ума му.

-      А с Московската патриаршия и с Руската църква,  какви са отношенията ви?- поднови разпита Спасителя?

-      В общение сме Господи, та благодарение на тях възстановихме и Църква, и патриаршия, спасихме се и от схизмата и от робство с тяхна помощ се избавихме. Безродници ще  сме, ако не помним това, измърмори Даниил.

-      Само това ли можеш да кажеш патриархо? В общение сте и до днес с руснаците. Но днешната Руска църква – това моята Църква ли е, моите завети ли спазват тези ченгета в расо…

-      Ами…

-      Не блудствай с думите повече Данииле, нима не знаеш, че днешната Руска църква е потопена в ерес след създадения от болшевиките синод на назначения от тях Сергий. А Гундяев, на когото ти се кланиш и целият Синод сте се превърнали в негови агенти, е достоен продължител на сергианството, а в днешно време Църквата им граничи със сатанинство. Благославя армията, за да убива невинни, благославя ракети за масово поразяване. Старостилците, които ти клеймиш, никога не  са били в общение с тази Руска църква и това е важната разлика,  която прикриваш и прикривате от хората.

А твоята православна Църква подкрепя ли съпротивата на украинския народ срещу подлия агресор? Ти подкрепяш ли украинците? Мълчиш, защото БПЦ до  сега не е осъдила мръсната руска война. Казва, че е против войната, но не и кой е агресорът и кой е жертвата. Ти дори като Видински владика водеше проповеди срещу украинския народ и подкрепяше режима на Путин и избиването на хора. Браниш вашата Църква,  а не  искате да  признаете Новата украинска православна църква. Това ли ви завещах с евангелията си? А старостилците подкрепят свободна и независима Украйна от първия ден на страданията й.

Патриархът Даниил гледаше с празен и мрачен поглед и се питаше – ще има ли край тази  черна история.

- А каква е зависимостта ти от държавата и политиците, продължи с въпросите Възкръсналия?

- Никаква, та аз непрекъснато  говоря, че  не трябва да допускаме намесата на държавата в нашите дела. Тя държавата да гледа себе си…

- Лъжеш, лъжеш, а като видя зор от регистрацията на старостилците, ти първи започна като блудница да обикаляш, президент, премиер, председател на парламента, влиятелни политици и услужливи медии. А 36 млн.  лв. от държавата издръжка  не взимате ли? А европейски пари за храмове и манастири не идват ли? И отделно смучете наеми и подкупи от мутри и мафиоти, на които сте отдали църковните имоти. А владиците и поповете ти са накичени с пръстени, корони, ролекси и скъпи дрънкулки, возят се на лимузини  за 200000 лв.. А за  Църквата на Фотий няма държавни субсидии, няма задължителни такси за треби и всичко  е на доброволни начела. Не искат пари от държавата, нито услуги. 

Исус откъсна поглед от  Даниил и притисна с пръст раната от разпъването, която прокърви от напрежение. После вдигна окървавения показалец и отправи нови въпроси към човека, който се бе врекъл да му служи.

- А твоята БПЦ осъди ли престъпленията на комунизма и идеологията им, която затри съдбите на милиони? Почетохте ли духовниците, които не се преклониха на комунистите и не предадоха вярата, но за сметка на това получиха смърт и репресии?...Пак мълчиш Данииле, но същите тези старостилци, които сега преследваш прославиха митрополит Борис и отец Евстати, като мъченици и жертви на комунизма. И кой тогава е заплаха за националната сигурност, кой застрашава, морала, обществения ред и свободите на българите? Кой е безродникът Данииле?

Думите на Спасителя кънтяха като камбанен звън в главата на окичилия се с бялото  було. Лудостта го обсебваше...

-      Наско съм, Наско Трендафилов от Смолян, изкрещя истерично Данаиил, сякаш за да се оправдае пред съдника. После се събуди в мокрите чаршафи. Герасим като лоена топка се въртеше около кревата му и го чакаше с първия топъл коктейл за деня.

 -      Закъсняваме, 14 януари е, започва заседанието на Синода, важно е, затюхка се наместникът на библиотекарите.

А Исус ги гледаше иронично от кръста.