Италиански институт: Цар Самуил се завърна - историческо събитие с политически последици за Балканите

Анализ на Франческо Мартино за Обсерватория за Балканите и Кавказ – Трансевропа

В събота, 3 октомври, в един слънчев и топъл ден в началото на есента София се превърна в сцена на историческо събитие. След десетилетия на продължителни и дълго време безрезултатни преговори със съседна Гърция българската столица се спря, за да посрещне с подобаваща тържественост тленните останки на цар Самуил, едновременно трагична и героична фигура от средновековната история на България.

За посрещането на останките на Самуил в София се мобилизираха всички: правителството начело с премиера Румен Радев, армията, която ги съпроводи, първо по въздух, а след това по суша, от Солун до храма „Света София“ в българската столица, както и Българската православна църква, която отслужи тържествената церемония по полагането им в храма.

Медиите, проследиха събитието на живо минута по минута, както и хиляди граждани, които образуваха празничен и изпълнен с любопитство шпалир покрай дългото шествие с ковчега, покрит с българския трибагреник.

В края на религиозната церемония, излъчвана пряко по телевизията, останките на Самуил бяха положени в голям мраморен саркофаг, подготвен специално за случая, в който те ще се съхраняват в сърцето на българската столица.

„Днес изпълняваме важна мисия и древен дълг. Ето че най-сетне тленните останки на цар Самуил са сред нас“, заяви видимо удовлетвореният министър-председател Радев по време на церемонията, на която присъства целият политически елит на страната.

Образът на цар Самуил между миналото и настоящето

Предаването на тленните останки на Самуил на България слага край на продължителен период на преговори между София и Атина, като погледът е насочен и към съседно Скопие. Владетелят е историческа фигура с голяма символна тежест за повече от една от съвременните балкански държави.

Управлението му, отнесено към бурния период около границата между първото и второто хилядолетие, бележи залеза на Първото българско царство, което дълго време оспорва на Константинопол надмощието на Балканите.

След периоди на променлив успех цар Самуил, превърнал Охрид, в днешна Северна Македония, в своя столица, стига до едно от най-тежките поражения в историята си. През 1014 г. армията му е разгромена от войските на византийския император Василий II в битката при Ключ, известна и като битката при Беласица. Според легендата след победата Василий, останал в историята с прозвището Българоубиец, проявил безмилостна жестокост.

Четиринадесет хиляди пленници били разделени на групи по сто души. На деветдесет и девет от всеки сто били избодени очите, а на стотния било оставено едното око, за да може да отведе ослепените си другари обратно в родината им.

Според преданието сърцето на Самуил не издържало при вида на тази ужасяваща гледка. Няколко години по-късно изчезнало и неговото царство.

Отвъд историческите разкази и легендите следите на Самуил се губят за близо хилядолетие. През 1969 г. обаче, по време на археологически разкопки в църквата „Свети Ахил“ на остров в средата на малкото Преспанско езеро, намиращо се днес в Гърция, гръцкият археолог Николаос Муцопулос открива няколко средновековни гробници с останки, за които се предполага, че принадлежат на представители на знатно семейство.

Въпреки липсата на сигурни и неопровержими доказателства редица обстоятелства карат Муцопулос да стигне до убеждението, че намерените тленни останки принадлежат именно на Самуил и неговото семейство. От този момент нататък останките, съхранявани в Музея на византийската култура в Солун, се превръщат в предмет на преговори между българското и гръцкото правителство. След десетилетия на неуспешни опити през последните седмици тези преговори внезапно достигат до решение.

Споразумение с победители и победени

На какво се основава споразумението, с което Гърция се съгласява да предаде тленните останки на цар Самуил на България?

На първо място, става дума за принцип на взаимност. В замяна на този жест София се е ангажирала да върне на Атина около петдесет артефакта, предимно ценни предмети с религиозно предназначение, иззети от българската армия по време на Първата световна война от манастири в територии, за които двете държави са имали спорове и които днес се намират в Северна Гърция. Свещените предмети вече са предадени на гръцките власти. Те ще бъдат изложени за няколко седмици в Солун, след което ще бъдат върнати на религиозните институции, от които са били отнети преди един век.

Налице е и политически и дипломатически аспект. С този ход двете държави успешно приключват спора около цар Самуил, като потвърждават взаимното сътрудничество, укрепвало през последните години в рамките на Европейския съюз. То прави и допълнителни стъпки напред след присъединяването на България към Шенгенското пространство през 2025 г.

Макар това да не се споменава изрично, споразумението не очертава само победители, но и победени. В случая със Самуил и неговите останки това е съседна Северна Македония, която от десетилетия е в спор първо с Атина, а сега и със София по въпроси, свързани с етническата, езиковата и историческата идентичност – разногласия, които помрачават европейските перспективи на Скопие.

Цар Самуил е част от дългия списък с исторически личности, чието наследство се оспорва от съвременните държави, възникнали върху териториите, владени някога от неговата империя. Въпреки че в международната историография управлението на цар Самуил единодушно се определя като българско, официалният исторически разказ в Скопие е коренно различен.

Според македонските историци, макар да се опира на традициите на Българската империя, цар Самуил създал „първата държава на славянските македонци“, която се разглежда като корен и основа на съвременната етническа и държавна идентичност на Северна Македония.

Ето защо не е случайно, че през последните години паметници на цар Самуил са издигнати както в София, така и в Скопие, където името му се изписва малко по-различно – Самоил. Пристигането на останките му в България е възприето от мнозина в Северна Македония като болезнено политическо и дипломатическо поражение.

„Макар темата отчасти да се избягва, корените на днешната солидарност между Гърция и България произтичат от ясно определен политически контекст, противопоставянето на „политическия македонизъм“, каза пред българските медии Лъчезар Стоянов, професор по история в Нов български университет в София.

Тържествени церемонии и предизборна кампания

Въпреки ентусиазма на институциите и на много граждани „завръщането на царя“ не е посрещнато единодушно от българското обществено мнение.

Пристигането на останките на цар Самуил събуди дълбоки чувства, а в значителни части от българското общество – искрена потребност от исторически корени и чувство за принадлежност във време на бързи промени и нарастваща несигурност.

Дори сред многото хора, готови да признаят историческото значение на събитието, немалко трудно пренебрегват факта, че пристигането на тленните останки и пищната церемония, която го съпътства, съвпадат на практика с началото на предизборната кампания за президентските избори.

Първият тур е насрочен за 25 октомври. Голямата фаворитка е Илияна Йотова, настоящият временно изпълняващ длъжността държавен глава след оставката на Радев в началото на годината. По-късно той става министър-председател. Йотова бе негов вицепрезидент в продължение на два мандата.

Очаквано, Йотова ще получи подкрепата на „Прогресивна България“ на Радев, която се стреми да извлече политически дивиденти от изборния триумф през април и да укрепи позициите си, като спечели и президентския пост. Вълната от национална гордост, съпътствала завръщането на цар Самуил, изглежда като отлична предпоставка това да се случи. I БГНЕС