Изборите в Италия не излъчиха ясно мнозинство, а това е повод за загриженост. 60% от всички избиратели в страната гласуваха за популистки партии - за лявото движение "Пет звезди" или за четирите партии от дяснопопулистката коалиция, в която влиза и една неофашистка формация. Колко ли отчаяни и отвратени трябва да са италианците от досегашния стил на управление, за да се хвърлят в обятията на популистите, които си играят със страховете на хората и им обещават всевъзможни неща, макар че едва ли ще ги изпълнят, пише в свой коментар за Дойче веле  Бернд Ригерт. 

Дори политическа мумия като 81-годишния Силвио Берлускони успя да събере около 15 процента от гласовете на италианските избиратели, при положение, че олицетворява старата система повече от всеки друг италиански политик. А неприкритият ксенофоб и евроскептик Матео Салвини дори изпревари Берлускони. Да не говорим за последователите на Мусолини от движението "Братя италианци", които са част от същата крайнодясна коалиция. На другия полюс е протестната платформа "Пет звезди", чийто лидери сипеха щедри обещания, за които са нужни много пари. Пари, каквито Италия просто няма. Техните представители приказваха, че ЕС е виновен за всичко, поради което трябвало да отпуска повече средства на Италия.

Неспособна и закостеняла държавна власт

Италианците искат нещо ново, нещо различно. Те виждат пълната неспособност и закостенялост на държавните структури, които не се промениха и по време на управлението на социалдемократите. Нещо повече: партията им се разцепи още преди изборите и сега те се намират в състояние на свободно падане.

Някогашната надежда Матео Ренци е напълно обезличена. Реформите в Италия изобщо не вървят, икономиката се развива мудно, безработицата е прекалено висока, а проблемите, породени от големия наплив на кандидати за убежище, остават нерешени. И още: държавният апарат поглъща много средства, правосъдието работи бавно и неефективно, държавните дългове са прекалено високи. И това съвсем не са всички проблеми на третата най-голяма икономика в ЕС.

Посланието на избирателите е ясно: така повече не може! Всъщност обаче и след тези избори всичко навярно ще си остане по старому. Трите големи блока взаимно ще се саботират в новия парламент, понеже коалициите между тях изглеждат невъзможни. Още преди изборите всички категорично изключиха възможните разумни комбинации. Но дори и да се създаде коалиция между партията на Берлускони и социалдемократите, което е малко вероятно, тя не би разполагала с мнозинство в двете камари на парламента. Ако те не бъдат подкрепени от нито една друга партия, президентът вероятно ще назначи служебно правителство, което да управлява до следващите предсрочни избори. Италия отдавна е свикнала с този модел, който не отразява демократичната воля на италианските избиратели, но поне гарантира известна стабилност и предсказуемост.

Лош сценарий

Лидерката на френския "Национален фронт" Мари льо Пен поздрави съмишленика си Матео Салвини за добрия изборен резултат. Тя, за съжаление, е права, че изборите в Италия са били „лоши за ЕС“. Силната подкрепа за популистите прехвърля една толкова важна държава като Италия в лагера на страни като Унгария, Полша, Чехия, Гърция и Австрия.

В тези страни популистите са на власт или участват в управлението. Но и в Германия десният популизъм е във възход. Засега Брюксел и останалите европейски столици, с изключение на Париж, не разполагат с рецепта за това как да спрат настъплението на популистите и националистите.

Италия всъщност не може да си позволи правителствена криза, траеща месеци. Ако пазарите загубят доверието си към способността на управляващите да установят приличен ред в държавата, гигантската планина от дългове скоро ще затисне Италия така, че да не може повече да ги обслужва.

Искрица надежда има само в казаното от един италиански избирател: "Ние, италианците, ще се справим и с тази ситуация. Винаги сме успявали някак, напук на скапаната ни система."