Иван Анчев: Няма военен риск за България от американските самолети, но плащаме цената на колебливата си външна политика

Разполагането на американски бойни самолети в авиобаза Безмер не увеличава реалния военен риск за България, но разкрива слабостите и противоречията във външнополитическото поведение на управляващите. Това коментира пред BG Voice бившият заместник-министър на МВР Иван Анчев.

По думите му вероятността Иран да атакува България с балистични ракети е практически нулева, тъй като подобен удар би трябвало да премине през територията на Турция – съюзник на България в НАТО с добре изградена противовъздушна отбрана, или през райони с мощно американско военно присъствие в Източното Средиземноморие.

Анчев обаче предупреждава, че не бива да се подценяват асиметричните заплахи – кибератаки срещу държавни институции или евентуални терористични действия, за които българските служби трябва да останат в повишена готовност.

Колебливата позиция на кабинета
Според него дипломатическата реакция на Техеран е насочена единствено към България неслучайно. Докато Гърция и Румъния не бяха публично предупредени, София се оказа под натиск заради демонстрираната нерешителност.

Анчев определя като опит за бягство от политическа отговорност решението премиерът Румен Радев да прехвърли на парламента одобрението за разполагането на американските самолети, въпреки че управляващото мнозинство разполага със 131 депутати.

По думите му гласуването в Народното събрание е показало сериозно объркване сред политическите сили. Той обръща внимание и на различното поведение на отделните партии – подкрепата на ДПС, атаките на "Възраждане" срещу кабинета, както и липсата на ясно заявена позиция от страна на ГЕРБ и ПП–ДБ.

От проруски позиции към демонстративен американофилизъм?
Анчев поставя под съмнение рязката промяна в публичните послания на премиера Радев, който вече определя САЩ като най-важния стратегически партньор на България.

Според него подобен завой трудно може да бъде възприет като убедителен след близо десетилетие на позиции, които често са били възприемани като благоприятни за Кремъл. Той припомня, че като военен пилот Радев е защитавал модернизацията на българските ВВС и придобиването на F-16, но впоследствие политическото му поведение е поело в различна посока.

По думите на Анчев желанието на българските политически лидери да бъдат възприемани като близки до администрацията на Доналд Тръмп показва по-скоро неразбиране за начина, по който функционира американската външнополитическа система.

Между Вашингтон и Брюксел
Бившият заместник-министър вижда противоречие между подчертаната подкрепа за стратегическото партньорство със САЩ и отказа България да се включи в някои европейски инициативи в областта на сигурността.

Според него премиерът се стреми да играе ролята на "новото лошо момче" в Европейския съюз – поведение, което носи вътрешнополитически дивиденти, но може да изолира страната сред европейските ѝ партньори.

Критики за политиката към Украйна
Анчев определя отношението на Румен Радев към войната в Украйна като един от най-проблемните елементи на неговата политическа биография. По думите му премиерът никога не е заявил недвусмислено, че Русия е агресор, а Украйна – жертва на пълномащабна война.

Той смята, че настоящата политика може да лиши България от значителни възможности за участие във възстановяването на Украйна след края на конфликта.

Външната политика се управлява "на ръчен режим"
Особено критична е оценката на Анчев за Министерството на външните работи. Според него професионалната дипломатическа експертиза е изместена от политически назначения без достатъчна подготовка, което води до поредица от публични гафове.

По думите му именно отслабеното ръководство на външното министерство позволява външната политика на България да се определя пряко от министър-председателя.

Посланикът във Вашингтон
Според Анчев България се нуждае от посланик в САЩ с дългогодишен дипломатически опит и предишни ръководни назначения.

Той прогнозира обаче, че изборът вероятно ще бъде продиктуван преди всичко от политическа лоялност към министър-председателя, а не от професионални качества – независимо дали става дума за политическо назначение или за дипломат от кариерата.