Несигурността на Балканите се дължи на играчи като Китай и Русия и техните васали в региона като Сърбия. България и Европейският съюз подценяват сръбската експанзия в региона. Патриотарщината пропиля постиженията на външната ни политика в Западните Балкани.

Това заяви в интервю за БГНЕС Иван Анчев, доктор по национална сигурност, съпредседател на Атлантическия съвет на България.

С него говорим за деструктивната роля на Сърбия в Балканския регион, великосръбските проекти на Белград и опасността за региона от страна на Москва и Пекин.

„Един германски канцлер в края на 19-ти век беше нарекъл Балканите „барутния погреб на Европа“ и уви години по-късно продължава да бъде така. Особено в Западните Балкани има няколко латентни конфликта. Те не са само между Сърбия и Косово, не само вътре в Босна и Херцеговина, но и на етническа основа в някои от тези държави, включително в Северна Македония, където има напрежение между двата етноса – македонския и албанския“, каза Анчев.

„От тази гледна точка можем да разглеждаме Балканите като една константа за несигурност по отношение на общата европейска рамка за сигурност. Това до голяма степен се дължи на играчи като Руската федерация и Китайската народна република. Именно те имат интерес тази несигурност да продължава. Така Русия може да постига външнополитически, а Китай -икономически цели. Цели държави са васални на Руската федерация и Китай в политически и икономически смисъл“, подчерта експертът по национална сигурност.

Иван Анчев припомни, че Сърбия е силно подчинена на Москва чрез доставките на оръжия и пасивността на сръбското ръководство по отношение на интеграцията в ЕС, а камо ли в НАТО.

„От друга страна виждаме силната зависимост на Белград от китайските инвестиции и големите дългове, които се трупат ежеминутно по отношение на Китай. Черна гора имаше огромни проблеми с един недобре преценен китайски дълг отпреди няколко години от 800 млн. евро, който беше преодолян с помощта на ЕС“, обясни съпредседателят на Атлантическия съвет.

На въпрос на БГНЕС дали подценяваме Белград, който открито минава към намеса в съседните страни – Черна гора, Косово, Северна Македония и Босна и Херцеговина, Анчев отговори:

„И Европа, и България подценяват случващото се в Белград, защото като че ли има някаква надежда, че там нещата могат да бъдат развити по един европейски цивилизован път. От тази гледна точка европейските институции и българската държава, независимо кое правителство, се надяват на това. В същото време в Белград управляват хора като Александър Вулин, пряко оръдие на Москва на Балканите.“

Анчев отбеляза, че в РСМ става дума за огромна икономическа експанзия от страна на Сърбия, срещу която България противопостави „някаква самолетна линия със Скопие – абсолютен нонсенс“.

„Липсва целенасочената българска икономическа външна политика по отношение на РСМ. Липсват също културната и дори спортната политика – всяка среща между отбори от двете страни се превръща в една малка война, а това обслужва само и единствено интересите на Сърбия и Русия“, добави той.

Според него това дава възможност на Русия да отвори втори фронт в сърцето на Европа.

Иван Анчев заяви, че на всеки сръбски упрек за някакви „български зверства“ по отношение на Сърбия трябва да се припомня „героизма“ на бандата на Коста Печанац из Западните покрайнини.

„Родът на моята майка е от този регион – Босилеградско, и аз добре знам какво са правили главорезите на Печанац спрямо българското население. На такива неща трябва да се отговаря, без да се пестят каквито и да било дипломатически и исторически аргументи. Ние трябва да следваме нашия национален интерес. Уви, българската държави винаги е била мащеха по отношение на хората в Западните покрайнини. Изпращането на един камион или един кашон с книги не решава въпроса. Той трябва да бъде решен на междудържавно ниво. Тук има българско малцинство, което насилствено бива асимилирано със всякакви средства“, подчерта Анчев.

Запитан какви са основните външнополитически предизвикателства пред България до края на годината, експертът по национална сигурност отговори:

„Все по-нарастваща хибридна заплаха от страна на Русия, която във всеки един момент със своята хибридност ще заплашва българското общество да прерасне в открита военна конфронтация, което ще бъде пагубно за Русия, защото ще се сблъска с обединената сила на НАТО и ЕС.“

Той е категоричен, че ще има усилване на руските хибридни атаки спрямо България в близкото бъдеще.

„Това ще бъде съпътствано от всички конфликтни параметри, идващи от Сърбия и Северна Македония. Случващото се между двата братски народа – български и македонски, е изцяло инспирирано от Белград през Русия“, каза още Анчев, като посочи, че не е оптимист.

„Отличният резултат на България през 2018 г. по време на председателството на Европейския съюз, когато Западните Балкани бяха наш основен външнополитически приоритет за 6-те месеца председателство, отиде в канала. Всичко това беше загубено безвъзвратно, защото българо-македонските отношения бяха дадени на концесия в политически смисъл на патриотарстващи елементи, които за своите тяснопартийни интереси докараха нещата дотам, че да не можем да си говорим с нашите братя от другата страна на Осогово“, заяви Иван Анчев.

Той обясни, че можем да се предпазим от заплахите чрез по-добро обяснение на обществото какви са тези заплахи.

„Продължаваме да робуваме на стари парадигми като „двойния освободител“, „200-те хиляди руски войници, загинали за свободата на България“ от турско робство и т.н. Българското общество трябва да се образова чрез спокоен и разумен патриотичен наратив и да се маргинализират всички крайни последователи на патриотарщината, която е пагубна, защото българският народ няма нужда от кресливи патриоти“, обобщи Иван Анчев.