Когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риска, се правят трагични грешки, смята още бившият премиер
"България преживява втора продължителна политическа криза с дълбоки основи и надеждата, че ще бъде разрешена само от този нов кабинет, е подложена на съмнение... В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест, нанасят се поражения, които непрекъснато се увеличават, това става все по-неовладяемо. Това е българската криза".
Това каза пред БНР Иван Костов, премиер от 1997 година до 2001 година. По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риска, се прави опит да се овладее кризата и се правят трагични грешки.
"Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата".
Според него здравеопазването е друга система в криза, защото не може да спре свръхсмъртността.
"Най-страшното е, че броят на населението намалява с по-високи темпове, отколкото в една обикновена ситуация. Спадът на населението е един неудържим процес. Всички институции не изпълняват задължението си към българското здравеопазване", посочи Костов и добави:
"Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много тежки".
За бившия премиер ние вече сме общество на страха, "но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете".
"Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите".
Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак, допълни още Костов.
"Другият начин е децентрализация на властта, когато всеки поеме собствената си отговорност. Така демократичните системи се справят с кризи... В България се поема по първия стереотип".
Той е категоричен, че в момента няма криза на цените.
"Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените".
По темата за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем.
"Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например - мултикултурализма".
Фактор
Това каза пред БНР Иван Костов, премиер от 1997 година до 2001 година. По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риска, се прави опит да се овладее кризата и се правят трагични грешки.
"Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата".
Според него здравеопазването е друга система в криза, защото не може да спре свръхсмъртността.
"Най-страшното е, че броят на населението намалява с по-високи темпове, отколкото в една обикновена ситуация. Спадът на населението е един неудържим процес. Всички институции не изпълняват задължението си към българското здравеопазване", посочи Костов и добави:
"Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много тежки".
За бившия премиер ние вече сме общество на страха, "но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете".
"Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите".
Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак, допълни още Костов.
"Другият начин е децентрализация на властта, когато всеки поеме собствената си отговорност. Така демократичните системи се справят с кризи... В България се поема по първия стереотип".
Той е категоричен, че в момента няма криза на цените.
"Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените".
По темата за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем.
"Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например - мултикултурализма".
Още от България
Форум за демократично действие: България да подкрепи санкциите срещу руския патриарх - той е един от вдъхновителите на агресията срещу Украйна
Вярно ли е, че решението да се поиска изваждането на Кирил-Гундяев от санкционния списък е взето не след консултации със специалните служби, а след допитване до българския патриарх Даниил , питат участниците във форума
Омбудсманът Делчева: Постоянно съм кандидат за служебен премиер, сега искат да бутна и главния прокурор
България не трябва да поема щафетата от Орбан като руски троянски кон в ЕС
Кирил-Гундяев не е просто религиозна фигура - той е политически инструмент на Кремъл - човек, свързван с КГБ с агентурно име „Михайлов“ Рупор на Путин, който публично оправдава агресията срещу Украйн