Протестът през 1997 г. успя, защото беше градивен – посочи решения. 
Този през 2020 беше неуспешен, защото не даде алтернатива. Новите партии, родени от протестната вълна – „Има такъв народ“ и Продължаваме промяната“, не показаха капацитет и компетентност за това. 
Сегашният протест трябва да формулира градивни цели, за да даде положителен резултат.  
Градивният протест не подкрепя партии, той принуждава всички политически сили да предприемат необходимите действия. 

Това заяви премиерът на България за периода 1997-2001 г. Иван Костов на снощната беседа  „Силата на гражданското действие“ в аулата на Софийския университет.

Той посочи, че през 1997 г. протестът не беше за сваляне на правителството (кабинетът на Жан Виденов беше в оставка), а за да наложи решения – извършване на радикални реформи, които да доведат до присъединяване на България към НАТО. ЕС - той направи европейския избор на България окончателен. 
Сегашният протест може да даде обратен резултат, ако не стане градивен.  

За силата на протестите – кога постигат резултат

„Даден протест може да бъде успешен, но може да доведе и до обратен резултат. Протестът може да бъде „срещу“ и „за“ – отхвърлящ и градивен.“ – отбеляза експремиерът. 

По думите му, отхвърлящият протест е диагноза без лечение, отваря политическо пространство, но ако не стане градивен, след него се появява политически вакуум, който статуквото бързо запълва. 

„Градивният протест също отхвърля статуквото, но сочи и алтернатива, намира отговор на въпроса какво точно трябва да се промени в политиката, сочи изход. 
„Срещу“ и „за“ могат да се искат заедно от протестиращите, но само градивният протест може да причини успешна промяна. Защото има потенциал да накара партиите и властите да я реализират.“  - поясни Иван Костов.

„Как протестът принуждава париите да изпълнят исканията му? Това е важен въпрос. Може ли наистина? Аз отговарям „да“.  
Не всеки масов протест е принуда. Повечето протести са натиск. А между натиск и принуда има принципна разлика. 

Натискът позволява на партиите да се съобразят частично или временно, принудата ги лишава от възможност да действат по стария начин. 
Протестът Става принуда, когато променя не поведението а възможните ходове на политическите партии.“ – продължи той. 

Експремиерът отбеляза, че принудата парализира нормалната политика с непрекъснати протести, стачки, блокади и отказ от обичайното  функциониране на държавата, както стана през януари  1997 г. – тогава „политиката не можеше да продължи по стария начин“. 

На второ място – на управляващите бяха отнети легитимните възможности: „БСП имаха право на втори мандат, но обществото направи осъществяването му невъзможно. Т. е. конституционно възможното беше превърнато в обществено недопустимо от протестите.“ 

„И трето – натискът бе универсален. И това е много важно. Протестът не избираше партии между партиите съюзници и противници, принуждаваше всички да се съобразят със сочения от него изход.“ – подчерта Иван Костов.  

Протестите и партиите

„Градивният протест не подкрепя партии, той оставя всички партии без алтернатива, сочейки им само своя изход.“ – изтъкна бившият премиер. 

Той констатира, че протестите от 2020 г. са упражнили натиск, а не принуда – „това позволи на партиите да обещават, да отлагат, да симулират част от промени в конституцията, което и направиха“.  

„Протестът не им отне възможността да възпроизведат модела на статуквото“, обобщи Иван Костов.  

Той отбеляза, че тазгодишните протести между 26 ноември и 10 декември отново бяха „срещу“ – единственото „за“ е искането за честни избори. 
„Изборите не могат да отстранят мафията от властовите ѝ позиции, особено от тези в съдебната власт.“ – предупреди експремиерът.

Кои са силите сега, какво е съотношението помежду им?

Иван Костов посочи три основни сили: 

От едната страна е управляващата коалиция, която след съставянето на служебно правителство няма да управлява и вероятно ще се разпадне с отиването на избори. 
От другата страна са протестиращите и досегашната опозиция, която след избирането на служебното правителство „ще престане да е опозиция, ще загуби тази своя роля“.

„Но има още една сила, която мнозина не виждат или се стараят да не виждат. Това е широката мрежа на високоорганизираната престъпност в България с нейните босове, финансови и икономически възможности, с влиянието ѝ върху парламентарните партии, държавните институции и медиите. 
Това задкулисие ще остане във властта и по време на служебното правителство, може да остане и след него, ако няма съгласие в следващия парламент да бъде решително отстранено.“  - подчерта бившият премиер.     

Алтернативата – отказ от партийно кадруване в правосъдието и процедура на кръстосана компетентност

„Алтернатива не са кадровите смени и назначаването на „правилните хора“ на съответните места, както мнозина си мислят. Това е опитвано много пъти и резултатът е плачевен.“ – напомни Иван Костов. 

По думите му, алтернатива на статуквото не се създава чрез смяна на лицата, защото след това мрежата на мафията ще наложи някое друго лице.     

„Алтернатива е единствено правовата държава, върховенството на закона, реформата на съдебната власт. Тя е опитвана два пъти с конституционни промени, които се оказаха стерилни и само закрепиха позициите на мафията. Едно друго мнозинство в следващия парламент може да направи първа стъпка за нейното отстраняване. 
Според мен това мнозинство следва категорично  и публично да се откаже от своето активно кадруване в правосъдната система, като създаде процедура на кръстосана компетентност и отговорност за издигането и избирането на прокурорската и съдебната колегия от квотата на парламента, и на членовете на Инспектората на Висшия съдебен съвет.“ – посочи той, като уточни, че би трябвало при номинирането да не се предлагат действащи прокурори за прокурорската квота.  

Костов поясни, че кръстосаната компетентност предполага Народното събрание да делегира номинирането на кандидати за ВСС на професионалните организации на юристите. Това обаче не означава те да налагат своя избор на парламента, а да предложат кръг от кандидатури, сред които НС да направи своя избор.

„Ако искаме днес протестът да бъде успешен, той трябва да накара парламентарните партии да отнемат от задкулисието неговия ключов властови ресурс – контрола върху правораздаването. 
Проблемът на България не е липсата на гражданска енергия, проблемът е че тази енергия твърде често се изразходва в отхвърляне, а не за съзидание. Най-близката ни история дава ясен урок – ако протестът печели само морално, но загуби политически, позволява статуквото да се възстанови още по-силно.“ – каза още бившият премиер.  

Адекватният избор на цел 

„Изводът е прост , но неудобен – смяната на лицата не променя системата“, повтори Иван Костов, като поясни: „Системата се променя само когато обществото формулира ясно, проверима и институционална цел. Днес името на тази цел е независима от мафията съдебна власт.“   

По думите му, голямата цел е разграждането на завладяната държава – но за това се изисква голяма сила. 

„Когато я нямаме, си избираме по-малки цели – да се махне Пеевски, да се махне Борисов.“ – добави експремиерът. 

Какво очаква България в еврозоната

Иван Костов заяви, че не споделя страховитите картини, които някои чертаят за българската икономика, отпивайки да уподобяват сегашната ситуация с онази по времето на Жан Виденов.

Няма дефицити, които да предизвикат инфлация, подобна на онази през 1997 г., поясни той.    

„С еврозоната ще влязат нови инвестиции. Цялата страна ще започне по-бързо да се доближава до средното ниво за еврозоната.“ – прогнозира Костов.  

С приемането на еврото, в началото може да има известно объркване сред хората, но до средата на годината всичко това ще отшуми, добави той.  

По думите му, основно президентът Румен Радев внушава мрачни картини. „Не зная кой го съветва“, добави Костов.

Той изрази увереност, че освобождаването на съдебната система от задкулисните влияния също ще стане факт, макар че за това може да са нужни повече от едни избори.