За Путин Русия отдавна не е нация в общоприетия смисъл, а някакъв вид исторически създало се 1000-годишно тяло. Това казва в интервю на Лотар Горис с политолога Иван Кръстев за германското издание „Шпигел“, цитиран от "Дневник".

„Когато се задържиш двайсет години на власт в една авторитарна държава, никой не се осмелява да ти противоречи. Създал си системата, развивал си я и от един момент нататък системата - това си ти, като вече изобщо не можеш да си представиш, че някъде в страната може да има нещо по-различно. Също така не можеш да си представиш, че е възможно да има някой, който да те наследи на поста и да влезе в твоята роля. Затова, докато те има, ти си този, който трябва да разрешава всички проблеми“ аргументира теза си Кръстев.

По неговите думи лицемерието на Запада е една от неговите фикс-идеи и тя се отразява в много от действията на руското правителство.

Знаете ли, че при обявяването на анексирането на Крим той взима почти буквално части от подкрепената от Запада „Декларация на независимостта на Косово“? Или пък, че атаката към Киев започна с удар по телевизионната кула, както през 1999 г. НАТО атакува тамошната телевизионна кула? И защо прави това? Защото иска да ни даде урок. Защото иска да ни каже: от вас съм го научил. Макар и да прави тъкмо това, заради което ни мрази…Путин живее в исторически аналогии и метафори. Ако си враг на вечната Русия, значи си нацист. Конфликтите в Донбас веднага бяха определени като "геноцид". Преувеличенията на Путин са толкова гигантски, че вече е трудно да се намери връзката им с реалността. Той се превърна в пленник на собствената си езикова образност“, посочва политологът.

На въпрос смятате ли, че населението в Русия одобрява инвазията, както навремето анексирането на Крим, Кръстев обяснява: "Има много руснаци, на които случващото се никак не им харесва, те не са непременно сред защитниците на Путин, страдат от корупцията и политиката на репресии, но досега са ги търпели, защото нещата са такива, каквито са, и каквито винаги са били. Живели са живота си, не са се интересували от политика, защото каква е алтернативата на Путин? Би ли станал животът по-добър? Но да сме честни: тези руснаци също не винаги са доволни от начина, по който Западът се отнася към тях, и също така не би им харесало, ако Украйна бъде приета в НАТО.

Това е Русия. Но войната не е на руснаците, тя е на Путин. Всичките тези аполитични поддръжници на Путин сред населението, които смятат, че Путин говори и на тях, когато казва, че Русия трябва да се изправи и да се държи гордо, сега за първи път си задават болезнения въпрос, който трябва да бъде зададен на всеки авторитарен лидер: Осъзнава ли той какво прави? Дали пък не се е побъркал?“

Кръстев обясни и тезата на анализаторите, които смятат, че Путин е изненадан, че плановете му не се осъществяват така, както той си го е представял.

„Защото украинците се съпротивляват и защото Зеленски остана в Киев. Путин трябва да е схванал, че убийството на Зеленски само по себе си не би сложило край на нищо. Обикновените украинци, някъде из страната, застават срещу руските войници и викат: Връщайте се! Какво търсите тук? И войниците нямат отговор на тези въпроси. Санкциите също са изненада за Путин. Представата му за Запада много наподобява карикатура. Като че ли Западът му напомня за последните дни на СССР. Това ни се случи на нас, сега ще ви сполети и вас. Ще загинете.

Путин вярваше, че Европа ще заобиколи трудните решения. Санкциите промениха всичко. Всъщност анексирането на Украйна трябваше да протече като анексирането на Крим. Но сега санкциите промениха всекидневието на руската средна класа. По-рано те бяха само публика, сега усещат резултатите от политиката на Путин на собствения си гръб.“

Запитан, дали е възможно горещата война да се превърне в студена, Иван Кръстев коментира: „Чрез взаимно изтощаване в края. За нещастие в момента никой не би имал някакво предимство при примирие. Ако Путин отстъпи, с него е свършено. Затова той ще прави така, че ситуацията да ескалира, за да накара украинците да клекнат. За украинците неутралитетът и отказването от влизане в НАТО са нещо възможно. Но тогава изниква проблемът: единствената личност, която би могла да подпише такова споразумение, е Зеленски, тъй като той е единственият легитимен ръководител на Украйна, единственият, който се е бил срещу Путин. Но тъкмо Зеленски е човекът, който не би подписал такова споразумение. Дори и украинците да приемат условията на Москва, трябва да се вдигнат западните санкции, а това би станало много трудно.“