Германското списание "Шпигел" публикува обширно интервю с Иван Кръстев.  Заемащо цели седем страници в печатното издание, в него българският анализатор говори най-вече за неразбирането и нарастващите напрежения между Източна и Западна Европа, които той отдава на факта, че в западноевропейските страни не разбират миналото, мотивацията и набъбващото недоволство на източноевропейците, като обясняват всичко в рамките на клишето "популизъм" - докато явлението е много по-сложно и по-комплексно. В разговора с журналиста Латор Горис става дума за "национализма, гнева и популизма". 

Кръстев припомня своята теза, че кризата с мигрантите и бежанците всъщност провокира нещо като нова революция в Европа. А една голяма част от разговора е посветена на ситуацията в Германия, където крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" спечели особено силни позиции на територията на бившата ГДР. Ето една малка част от разговора, в която най-напред става дума за младежките протести във ФРГ през 1968 година. 

В дългото въведение към интервюто Лотар Горис се опитва с известна самоирония да подготви онези германски читатели, които биха се изненадали, че един източноевропейски политолог може задълбочено да анализира процесите в Германия и в Европа.

Вижте няколко важни акцента от пространното интервю  с Иван Кръстев за "Шпигел":

- ГДР нямаше своята 1968-ма.

- За източногерманците 1968 е годината, в която млади войници са били изпратени на границата с Чехословакия. Културният бунт в Източна Германия се случва едва сега, 50 години по-късно – и е насочен срещу либералната етика на Запада.

- Протестиращите през 1968 година промениха не само ФРГ, но и повечето западни общества.

- Мисля, че този нов бунт по същия отчетлив начин ще промени сегашните културни парадигми. Глобализацията поражда един парадокс: хората се сближават много повече, отколкото когато и да било, в същото време обаче по-скоро отхвърлят универсалните идеологии. А след краха на комунизма Европа смяташе, че нейният политически модел ще бъде универсален пример за всички останали.

- Какво имате предвид под "универсализъм"?

Иван Кръстев: В основата на ЕС е залегнала идеята за всемирни граждански права. Ако приемем съвсем сериозно тази идея, това означава, че или политическите и икономически различия по света трябва да изчезнат, или, ако това не е възможно, всеки гражданин на този свят трябва да има възможността да избира къде да живее.

- И двете са утопии.

- Точно така. Защото решаващият фактор за това какъв живот ще води един човек се оказва неговото гражданство. Най-ценното преимущество на един германец е германският паспорт. Ето защо за хората, които се чувстват изложени на някаква заплаха, миграцията предизвиква нещо като инфлация. Германският паспорт се обезценява. А това води до обратен завой: на мястото на универсализма идва изключителността. Ние сме други. Ние вярваме, че живеем във враждебен свят. Свят на стените, в който сме обградени от враждебно настроени нации, свят, където демографското развитие поражда страхове. Не е ли смешно, че най-великият универсалист Имануел Кант през целия си живот нито веднъж не излиза извън родния си Кьонигсберг, но в същото време размишлява за бъдещето на цялото човечество? Какво обаче би се случило, ако човечество изведнъж се превърне в част от делника ти в Кьонигсберг? Тогава сигурно ще започнеш да размишляваш за собствената си идентичност.

- Защото си изгубил чувството за нормалност?

- След 1990 година утопията за равенството между всички хора беше обявена за нормалност. Но тази утопия не създава идентичност. Тогава какво значи да си нормален?

- Нищо. Нормалност не съществува.

Иван Кръстев: Обществата непрекъснато се променят. Ние в Източна Европа харесвахме Запада, но само такъв, какъвто си го представяхме, когато още не го познавахме. Във всеки случай го харесвахме много повече, отколкото сега харесваме реалния Запад. От друга страна: това е естествен процес, Западът просто трябваше да бъде по-толерантен и да се научи да разбира психологията на тези общества.

(източник: Дойче Веле)