"Основната разлика е в това до каква степен обществата са готови да се изправят срещу злините, които са извършили" - така политологът Иван Кръстев коментира тезата за лицемерието, което Западът проявява по отношение на Русия (Западът обвинява Русия за нарушаване на международното право, но сам също го е нарушавал). Българинът изказва мнението си пред американския журналист Езра Клайн, а част от разговора им бе публикуван на български от портал "Култура". Кръстев дава конкретен пример, че в САЩ се надигат възмущения при извършвани престъпления, докато Русия никога нищо не си признава, отрича породените от нея страдания.

Откъс от разговора: 

Езра Клайн: ... Когато говорим за тези страни (някой от държавите, които са дистанцирани от руско-украинския конфликт - б.а.), впечатление прави също, че макар те да виждат как Америка и Европа обединяват глобалното обществено мнение срещу Русия, и дори да не подкрепят онова, което прави Русия, същевременно не виждат особена разлика между стореното от нея и това, което сме правили ние. Струва ми се, че тук има дълбока слабост, която невинаги признаваме, и която е свързана с факта, че Америка е нарушавала международното право твърде често през последните 20 или 30 години, че е била експанзионистична сила и се е държала като глобален полицай. Смятам, че има причина да не ни вярват, тъй като има страни, които си казват, да, добре, чувам какво ми казваш, но виждам и какво правиш.

Иван Кръстев: Да, напълно сте прав. Основното обвинение на всички тези страни към Запада е в лицемерие. И най-важното нещо, което Путин мисли, че прави, е, че дава урок на Запада. Правя същото, каквото и вие. Вижте се, аз съм просто ваше огледало. Той е обсебен от идеята за лицемерието на Запада.

И все пак има една основна разлика, която поне според мен е важна, когато се опитвам за себе си да реша колко вярно или погрешно е това, което говорим. Не говоря само за мъченията и зверствата. Не само руснаците правят това. Да си спомним какво се случи в Ирак през 2003 и 2004 г.

Но има и съществена разлика. Когато това се случи, имаше морално възмущение. Имаше разследване на Сената, което постави въпроса за командната верига. Кой е знаел за тези неща? Това напълно отсъства в руско-украинския случай. Руският президент реши да обяви за герои хората, обвинени за извършване на престъпления срещу цивилни, в това е основната разлика.

Така че разликата не е в това, което правят военните. Основната разлика е в това до каква степен обществата са готови да се изправят срещу злините, които са извършили? Един известен италиански историк казва нещо, което намирам за особено убедително в това отношение. Той казва, че ако човек иска да разбере към коя нация принадлежи, той трябва да знае, че принадлежи не към нацията, която обича най-силно, а към тази, от която се срамува най-много.

Фактът, че днес изпитвате неудобство от нещата, които е правила Америка по света, е просто доказателство, че сте американец.

И причината, поради която руснаците губят голяма част от моралното уважение, което спечелиха заради стореното от техните родители и прародители по време на Втората световна война, е точно тази. Защото не се извиняват. Не признават каквито и да било неправомерни действия. Опитват се да отричат всяко страдание, което са причинили на другите. Според мен това се превръща в проблем, защото лишава нациите от морални основания.

(Източник: Сега)