Свят

Иван Николов: Безумието на манипулаторите от Белград и марионетките от Скопие…

09:03, 7 Октомври, 2024

Иван Николов

Регистрацията на „Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия“ поражда съжаление низходителна усмивка

Вестта, че е регистрирано „Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия“, вписано в официалния Търговски регистър на 18 септември 2024 г. не е изненада за всеки, който следи внимателно политиката на Белград към Македония. Тази политика по същество е антибългарска и преследва една цел: да бъде денационализирано българското население в географската област Македония и да му се прелее сръбски дух. От 1888 г. до Балканските войни пропагандата се водеше под знака на сътворената от Стоян Новакович формула на македонизма. /„На македонците да се вдъхва сръбски дух. Да се доказва, че македонците не са българи…“Стоян Новакович, 1886 г./След Балканските войни до 1941 г. македонизмът стана излишен, защото южносърбизмът нямаше нужда от заместител. През 1944 г. македонизмът отново се появи, този път приел образа на официална национална доктрина, наложена с желязо и кръв като основна етноидеологическа същност на живеещите във Вардарска Македония хора, вече граждани на Социалистическа република Македония, част от Титова Югославия.

Създадената на 23 октомври 1893 г. Вътрешна Македоно-Оринска революционна организация (ВМОРО), която поведе народа на борба с турските поробители, срещна жестоките коварни удари на сръбската четническа пропаганда в Македония. Не случайно Даме Груев пред проф. Любомир Милетич заявява: “Бързахме да създадем Организацията, преди сръбската пропаганда да поквари народа…“ А покварата беше основно средство за емисарите на Белград в Македония. Чрез подкупи и обещания за охолен живот те спечелваха по някоя и друга дребна душица, но като цяло Македония стоеше твърдо зад ВМОРО.

Добре платените национални ренегати, техните синове и внуци, след 1944 г. оглавиха Комунистическия режим в Скопие, станаха водещи кадри на югорепубликата – министри, депутати, ръководители на предприятия, професори, академици…Функционери като Лазар Колишевски, Страхил Гигов, Видое Смилевски, Цветко Узуновски –Абаз и други се разправяха безмилостно със всеки, проявил българското си самосъзнание или симпатия към България. Хиляди бяха избити без съд и присъда, други намериха смъртта си на инсценирани съдебни процеси, трети лежаха с години по затвори и лагери, четвърти емигрираха… Така „прочистен“ и превъзпитан народът посрещна разпада на Югославия и създаването на независимата Република Македония.

И отново начело излязоха ренегатите, този път преминали през многобройните Титови институти за югокомунистиеско възпитания, с манталитет на югофедеративни кадри, милеещи за Югославия. Тези кадри, по силата на обстоятелствата се завърнаха от Белград в Скопие и оглавиха новата държава. Киро Глигоров стана президент, Стоян Андов председател на първото Собрание на независимата РМакедония, Васил Тупурковски оглави партия и около тях все хора със същата школовка и мечта за възстановяване на Югофедерацията от Титово време. Тези хора, без изключение, съхраниха и доразвиха антибългарската истерия, попита в Белград и се превърнаха в яростни защитници на югокомунистическия манталитет.

Вардарска Македония, въпреки че вече де юре беше самостоятелна държава остана в полумрака на югоносталгията, подхранвана вещо от всички онези, които продължаваха да редят съдбините й според мярката на „държавотворните“ принципи, които бяха зазубрили в Белград.

Каква демокрация, какъв плурализъм, какъв европеизъм! Всичко това за управляващите младата държава беше една мъгла, в която усилено възстановяваха белградските кройки за бъдещето й. И все пак за по-младите като Бранко Цървенковски и Георги Спасов и още повече за Зоран Заев и Димитър Ковачевски, все пак имаше, ако не истинска воля за някаква преоценка, поне някаква форма на желание. В лицето на новата управленска гарнитура начело с Гордана Силяановска –Давкова и Кристиян Мицкоски криещи се зад абревиатурата ВМРО, зейнаха оголените зъби на онези фанатизирани ренегати, които и зад артистичната им демонстрация на независимост и патриотизъм, не могат да прикрият жалката си подчиненост на Белград.

Регистрираното на 18 септември 2024 г. „Движение - ВМРО- ДПМНЕ –Сърбия“ е връх на политическото късогледство и емблема на държавническото безличие на тези трубадури на „националната чест и достойнство“.

Оставяме настрана гаврата с историческата истина за същността на тази организация –ВМРО, за да надникнем в интимната същност на този замисъл. И какво откриваме? Безумие в станиоловата обвивка на една лъжа с историята, със същността на тези, които отдадоха живота си за свободата и истината на този къс земя.

И ако известният руски драматург от ХIХ век Александър Островски е озаглавил поредната си драматургична творба „И най-мъдрият си е малко прост“, в случая с идеята за „Движение - ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия“ , направо попадаме във водовъртежа на прииждащата от всички страни не простотия, а поквара. И това се отнася изцяло за авторите на тази гавра- вдъхновителите й от Белград, и изпълнителите - от Скопие.

Забравиха ли тези корифеи на политическия шантаж, че на 14 май 2016 г. не другаде, а в официоза в. “Политика“ – Белград, беше публикувана статията на Мария Бракочевич, със заглавие „Гоце Делчев - герой или антисръбски идеолог“!? Поводът за публикацията беше смяната на името на булевард „Гоце Делчев“ в Белград с името на съветския маршал Фьодор Михайлович Толбухин. В случая е важно, как обяснява на журналистката господин Горан Весич, шеф в Белградската община, причината за тази смяна. Ето неговите думи:“ „Промяната е напълно естествена, защото Гоце Делчев като основател и ръководител на Българската македоно-одринска революционна организация (БМОРО ) няма никакви заслуги, нито за Сърбия, нито за Белгрлад. Нещо повече, организацията, която ръководи е антисръбска…“

Какво излиза? Чиновникът от Белградската община, съобразно моментната конюнктура, изрича без да осъзнава една истина. В същото време Вучич, Давкова и Мицковски, заслепени от маниакалността си на стратези, неосъзнаващи скритите и явните си комплекси, регистрират „Движение – ВМРО-ДПМНЕ – Сърбия“ , факт, който пораждат единствено съжаление и снизходителна усмивка…./ БГНЕС

*Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата.

иван николов, манипулатори, белград, безумие, скопие

Последвайте Faktor.bg в google news бутон