Закриването на българските сдружения и културни центрове е част от антибългарската политика на Титова Югославия. Това каза в интервю за "Фокус" Иван Николов, председател на българския Културно-информационен център в Босилеград. В средновековието българските черкви и манастири, като културно-просветни средища, също са били подлагани на разорения. Със същата цел се закриват и днешните сдружения и културни центрове като български културни средища.

"И при нас имаше такива опити за закриване на нашия културно-информационен център още през 1998 г. Успяхме да ги преодолеем с много такт и търпение, но никога не се знае", добави Николов.

Според него, мантрата за гарантираните права на малцинствата по международните стандарти, че и повече от тях, е само един идеологически лозунг от времето на югокомунизма, изпразнен от всякакво реално съдържание. В крайна сметка, не е чак толкова важно какво е записано в Конституцията и какви са законите за правата на малцинствата, ако нямате правова държава, която на практика да ги прилага и да налага санкции за неприлагането им.

"През всичките тия години Югославия и по специално Сърбия не е правова, а преобладаващо партийна държава, при това изградена върху идеологията на консервативния великосръбски национализъм. Според тази идеология, българите са най-голямата опасност и враг на Сърбия и сърбите. Вижте тяхната историография, военна доктрина, литература, театър, кинематография, медии и ще се убедите, че в сръбската представа българинът винаги е бил и продължава да е олицетворение на злото. Отделен и сложен въпрос е, защо това е така, но е факт, че младите поколения в Сърбия продължават да се възпитават в такъв дух. Ние, които имахме нещастието да попаднем в тази държава, трябваше да понесем всичкото от натрупаната през историята омраза и презрение към българите от загубените битки с тях и неосъществените блянове за сметка на българските земи", смята Иван Николов.