Противно на забраната на Министерството на рударството и енергетиката на Р. Сърбия и образуваните досъдебни производства „Босил-метал д.о.о”, продължава да си плете кошницата с рудодобивните дейности и флотацията на оловно-цинкова и медна руда, нейното незаконно отлагане и изпускането на силно токсични отпадни води в планинските притоци на река Драговищица. След една година затишие, мината е на път отново да възстанови рудодобива и отново да започне агонията на Босилеград.

Въпрос на време е, кога отровната вълна ще премине границата и по течението на Драговищица, ще стигне до Струма. Или ще проникне в подземните резервоари на питейна вода от които се снабдяват селата в кюстендилската котловина и самият Кюстендил.

„Еко-Краище”, „Екобиоправда” и други граждански сдружения не престават да алармират институциите в двете държави. Досега няма практически резултати, ако не броим това, че се създаде широк екологичен фронт от една страна, а от друга – лъсна безсилието на държавните институции да се преборят със своеволието и безобразията на „Босил-метал д.о.о” и неговите покровители в кметството, прокуратурата, правосъдието и политиката.

Нека да си припомним.

Стопанско дружество „Босил-метал д.о.о” за експлоатация на цветни метали, е регистрирано още на 20 юни 2006 г. Първоначални законни представители са Владислав Алексеев и Андрей Морозов и после Миодраг Вукайлович и Генадий Назаренко. Собственик е британската компания МИНЕКО и руската „Сбербанк”. Общинското управление в Босилеград настойчиво подпомага и насърчава „Босил-метал д.о.о” още от началото. В множество публични изказвания, кметът Владимир Захариев, политически експлоатира откриването на „Босил-метал д.о.о“ като собствено управленско постижение, обещава стотици работни места и го представя като стожер за процъфтяването и развитието на общината.

С решение на Министерството за рударство и енергетика от 27.11.2008 г. и неговите по-късни изменения, на „Босил-метал д.о.о” е разрешено експлоатирането на олово и цинк в находището „Подвирове“ в с. Караманица.

С второ решение от 05.02.2010 г. и по-късни изменения на Министерството на рударството и енергетиката се разрешава провеждане на рудодобивни дейности по Допълнителен рудодобивен проект за експлоатация на находището „Подвирове“. В приложеното решение на Министерството на земеделието и околната среда на Р. Сърбия се твърди, че НЕ Е НУЖНО да се прави оценка за въздействие на околната среда!?

Седем години по-късно, на 25.10.2017 г., Министерството за рударство и енергетика на Р. Сърбия, издава решение, с което на „Босил-метал д.о.о” разрешава изграждане на рударски обекти и провеждане на рудодобивни дейности съгласно Допълнителен рударски проект за Пилотно съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на мед, олово и цинк в рудните находища „Подвирове“ и „Поповица“ в село Караманица. Решението е ограничено по време – три години, и по обем – до 25 000 тона годишно. Дружеството се задължава да се снабди с разрешение за ползване, да провежда саниране и рекултивиране на почвата, да организира управление на отпадъците, експертен контрол, да се грижи за сигурността и здравето на хората и навременно да осведомява контролните органи за провеждане на рударските дейности. С административни хватки със сроковете с Българското министерство на околната среда и водите, отново е пропусната възможността да се направи оценка за въздействие върху околната среда на мината в с. Караманица в трансграничен контекст.

Мината започва да работи без да държи сметка за замърсяването на околната среда – отпадните води се изливат направо в планинските рекички, импровизираните хвостохранилища не могат да осигурят защита от течове на отровни вещества при силни дъждове и пролетно топене на снегове, често стават трудови злополуки в мината в които има и тежко пострадали работници поради липса на техническа защита и лоши условия за работа. За санация и рекултивация на почвата около мината няма и дума.

Междувременно, в Р Сърбия и Босилеградско се заформя силно екологично движение. Местните жители създават и първите екологични сдружения – „Екобиоправда” и „Еко-Краище” започват да пращат писма до държавните институции и медиите в двете държави, да разобличават казуса в публичното пространство, организират се граждански протести, правят се лабораторни изследвания на водата и почвата. Съпротивата от страна на „Босил-метал д.о.о.” и неговия покровител, община Босилеград или по-точно кмета Владимир Захариев, е жестока – сигнали в полицията, обява със забрана журналисти на ГЛАС ПРЕСС да не доближават мината, публични изказвания.

На 1 октомври 2018 г. в организация на Сдружение ГЛАС в Босилеград се провежда кръгла маса за екологичните проблеми на територията на общината. Присъстват представители на екологичните сдружения в Босилеград и България, политици, Генералното консулство на Р България в Ниш, зам.-министър на екологичното министерство на Р България, експерти по рудодобив, представители на общината, и на самият „Босил-метал д.о.о”. От сръбска страна присъствието е символично. Дискусията и препоръките от кръглата маса са уличаващи и сериозни.

Изследването на проби от водата в лаборатория на Националния център за обществено здраве и анализи в София установи, че водата е с концентрация на олово – 46 пъти над допустимите норми, на манган – 23 пъти, на мед – 3 пъти! По следите на тия изследвания едно от най-популярните по това време предавания „Господари на ефира” излезе със серия разобличаващи предавания в началото на декември 2018г. Малко по-късно, на 26 декември 2018 г. сдружение ГЛАС организира първия екологичен протест в Босилеград под мотото „Загубим ли природата, губим всичко”.

Никой не си взима бележка. Експлоатацията и флотацията на оловно-цинковите и медни руди в Караманица продължава. Планинските рекички стават пенливи и оловно сиви. Добитъкът в околните села не иска да пие водата. Концентрираната руда се складира в двора на бившата фабрика почти в центъра на Босилеград, после се товари в тежки камиони и се извозва. Отровният оловен прах пълзи над града и хората го дишат. Канцерогените заболявания се увеличават. Смъртните изходи също.

На 4 януари 2019г. сдружение ГЛАС организира втор екологичен протест. Община Босилеград и кметът Владимир Захариев плътно застават зад „Босил-метал д.о.о” и отговарят с контрапротести срещу собствените си граждани като изкарват миньорите срещу тях! Органите на МВР стоят наблизо и равнодушно гледат на протеста и контрапротеста организиран и одобрен в едно и също време на едно и също място!?

Битката продължава. Активистите от „Еко-Краище” непрекъснато обикалят района, държат проблемът отворен в социалните мрежи и непрекъснато алармират институциите и международните екологични организации.

През август 2020 г. учени от Химическия институт при Белградския университет, под ръководството на научен съветник д-р Драгана Джорджевич в рамките на научен проект, обикалят района и взимат проби от водата, почвата, седиментните утайки и силикатните корали в Краището. Изследванията на пробите продължават няколко месеца и след една година резултатите са публикувани. Те са поразителни – речните води и утайки покрай реката са безнадеждно отровени и то многократно над допустимите норми.

В такава атмосфера изтича тригодишният пилотен проект. На 17.02.2021 г. и „Босил-метал д.о.о” иска от Министерството на рударството и енергетиката изменение на Решението за изграждане на минни обекти и провеждане на рудодобивни дейности и разрешаване за разширяване на експлоатационното поле и провеждане на нови рудодобивни дейности, но сега вече не като пилотен, а като работещ дългосрочен проект за копаене и флотационна обработка на оловно-цинкови и медни руди в находищата Подвирове и Поповица в с. Караманица.

Този път Министерството на рударството и енергетиката с решение от 13.05.2021 г. отхвърля иска на „Босил-метал д.о.о” като се обосновава, че е изтекъл пробният период от три години на пилотния проект, че е изпълнен планът от 75 000 тона руда за технологично изследване на флотационна преработка на олово, цинк и мед в „Подвирове“ и „Поповица“ и че не са доставени исканите на 19.11.2020 г. допълнителни документи за отлагане на произведената концентрирана руда.

„Босил-метал д.о.о” не спазва решението на Министерството на рударството и енергетиката на Р. Сърбия и продължава да работи.

Това предизвиква извънреден теренен инспекционен контрол на Републиканския рударски инспектор г-жа Зорица Вукадинович от 26.05. до 02.06.2021г. В протокола тя констатира редица нарушения и оценява работата на „Босил-метал д.о.о” като високо рискова. На 17.06.2021 г. тя взима Решение с което се забранява на стопанско дружество „Босил-метал д.о.о” провеждане на рудодобивни дейности по Пилотното съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на оловно-цинкови и медни руди в експлоатационното поле Подвирове и отлагане на междинните концентрирани руди извън експлоатационното поле.

„Босил-метал д.о.о” в лицето на директор Миодраг Вукайлович, обжалва Решението пред Републиканския рударски инспектор, но без да приведе нови аргументи в своя полза. В безсилието си, той атакува решението на Републиканския рударски инспектор като „…следствие от шиканиращо поведение на отделни физически лица, принадлежащи към организация с дискутабилно идеологическо определение, която, злоупотребявайки с правата си предизвиква неоправдани бюджетни и разноски на контролирания субект, но и нанася значителни вреди на инвеститора и отношенията между Р. Сърбия и Р. България”!?

Републиканският рударски инспектор отговаря с Допълнение към протокола за инспекционен надзор от 16.06.2021 г., с което констатира, че контролираният субект не е доставил нови факти и документи и потвърждава решението за забраняване на дейността му.

„Босил-метал д.о.о.“ не се отказва и подава иск пред сръбското Министерство за защита на околната среда за определяне на обема и съдържанието на Студията за оценка за въздействие на допълнителния проект за експлоатация на олово, цинк и мед в Караманица за експлоатационен период от 13 години.

На 26.11.2021 г. държавният секретар на Министерството за защита на околната среда Александър Дуянович подписва решение с което подробно, на 32 страници, определя обема и съдържанието на Студията като цитира и мнението на МОСВ от 17.08.2021 година, мнението на заинтересованите граждани в лицето на „ЕКО КРАИЩЕ“ на Бранко Митов и РЕРИ от Белград, които отправят множество забележки и въпроси, както и отговорите на съответните институции. Цитират се и забележките и опасенията на българското МОСВ.

Игнорирайки забраната на Републиканския рударски инспектор, „Босил-метал д.о.о” продължава да работи и през 2022 г., под маската на „провеждане на рударски дейности по Пилотното съоръжение за технологично изследване на флотационна преработка на оловно-цинкови и медни руди в експлоатационното поле Подвирове и отлагане на междинните концентрирани оловно-цинкови руди в бившата фабрика в центъра на Босилеград”.

На 10.06.2022 г. Министерството за рударство и енергетика завежда дело срещу „Босил-метал д.о.о” и директора Миодраг Вукайлович пред Основната прокуратура във Владичин хан за стопанско престъпление.

На 14.06.2022 г. директорът на „Босил-метал д.о.о” Миодраг Вукайлович с най-близките си сътрудници нападат с камъни екологичните активисти и ТВ екип на БНТ извън експлоатационното поле на мината в с. Караманица, въпреки акредитационните легитимации издадени от сръбското Министерство на културата и информирането и застрашава живота и здравето на българските журналисти и екологичните активисти от България и Босилеград. На видео-записа се вижда как Вукайлович замеря с тежък камък м-р Бранко Митов и само по една случайност не го улучва в главата.

Случаят бе широко отразен в публичното пространство и бе образувано досъдебно производство, но само за „насилническо поведение” пред Основната прокуратура във Владичин хан. При изслушването си директорът Миодраг Вукайлович отново се защитава с аргументи от типа, че е жертва на хора с „фашистки и неонацистки определения” и след година също завежда дело срещу Бранко Митов, който бил упражнил „физическо насилие“ срещу директора на „Босил-метал д.о.о.“ Миодраг Вукайлович!?

Евродепутатите Ангел Джамбазки и Андрей Ковачев повдигат въпроса и в Европейския парламент. Бюрото на Бернската конвенция в рамките на Съвета на Европа в Страсбург уважава жалбата на „ЕКО-КРАИЩЕ“ за проектите за мините за олово, цинк и мед в Караманица и предложението за мина за злато на Хомолието и отправя серия от неудобни въпроси към Правителството на Сърбия.

През 2023 г. като че ли настъпва известно затишие. Мината в Караманица видимо престана да работи, планинските рекички се поизбистриха, появи се надежда. Уви, за кратко.

Съобразявайки се с решението на Министерството за защита на околната среда от 26.11.2021г., „Босил-метал д.о.о” възлага на Минно-геоложкия факултет на Белградския университет да му изработи „Изследване за оценка на въздействието върху околната среда на проект за експлоатация на руди от олово, цинк и мед в находищата „Подвирове“ и „Поповица“ в района на Караманица край Босилеград“. Изследването е завършено през февруари тази година с обем от 523 страници. На 15.05.2024 г., Министерство на околната среда и водите (МОСВ) информира за получено, в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст (Конвенцията ESPOO), писмо с изх. № 0004878622023/24.04.2024 г. на Министерството за защита на околната среда на Република Сърбия и осигурява обществен достъп до доклад за оценка на въздействието върху околната среда за проект за „Експлоатация на руди от олово, цинк и мед от находищата „Подвирови“ и „Поповица“ в района на Караманица край Босилеград, с възложител „Босил-метал“ – Босилеград, Република Сърбия. Краен срок за изразяване на становища от заинтересованите лица – 10.06.2024г.

Под условие „заинтересованите лица“ да намерят, да прочетат и да анализират Студия от 523 страници написана със строго специализиран език, едва ли ще могат да се произнесат по нея в оставените срокове, предвид натоварения календар.

На 5 юни, беше претупано нещо като (полу)публичен, (полу)таен дебат за Студията в едно затънтено помещение на третия етаж в сградата на общината в Босилеград на който са присъствали представители на „Босил-метал“, хората които са презентирали проекта за мината, представители на общината, представители на екологичните сдружения и двама-трима граждани.

В дискусията само представителят на „ЕКО-КРАИЩЕ“ м-р Бранко Митов е успял да свали обемната и заплетена Студия от 523 страници от сайта на Министерството на околната среда и водите, да я прочете и да достави писмени забележки по нея.

С това и с няколко общи изказвания и обещания за „големите ползи“ за община Босилеград, е приключил т.нар. „публичен дебат“ за една опасна мина която засяга околната среда и водите в четири държави – Сърбия, България, Македония и Гърция и най-много живота и здравето на жителите в Босилеградско.

Няма никакво съмнение, че един безпристрастен и експертен анализ на Студията може да покаже всички неточности и пропуски. Например, използването на данни от преди началото на пилотния проект, а не след като Химическия институт при Белградския университет в лицето на д-р Драгана Джорджевич през 2020 година констатира непоправими поражения на реките. Не е взето предвид и че в района на проектираната мина има защитени растителни и животински видове, включително и автохтонни видове планинска пъстърва и мряна.

По всичко личи, че агонията с рудодобива, препълнените хвостохранилища, отровните води които се изливат в притоците на река Драговищица, отлежават за кратко във водоемите на каскадните ВЕЦ-ове и после поемат по течението на река Драговищица към Струма и Егейско море, ще продължи още дълго. Загубените човешки животи и заболяванията вероятно никога няма да бъдат точно установени. Вредите са огромни, а от обещаните ползи нищо не се случи.

„Босил-метал д.о.о” с неговия директор Миодраг Вукайлович и покровителят му кмета Владимир Захариев продължават да застрашават живота и здравето на оределите босилеградски граждани, обслужвайки интересите на международните рудодобивни компании и разбира се, собствените си интереси и личната си власт.

Сега единствената надежда остава в българското МОСВ, което би трябвало да изрази желание да участва в ОВОС в трансграничен контекст. И дори да не успее да спре откриването на мината в Караманица, поне да настоява за стриктно спазване на екологичните стандарти за защита на околната среда. Тя е една-единствена за българите от трите страни на границата, а мината на Вукайлович еднакво ни застрашава всичките. І БГНЕС

* Иван Николов е поет, писател и общественик. Председател на българският Културно-информационен център в Босилеград. Главен и отговорен редактор на списание „Бюлетин“. Автор на четири стихосбирки и на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”.