Иван Сотиров

Фактът, че ченгеджийницата около Радев не може да измисли нищо друго срещу проф. Анастас Герджиков освен това, че кандидатурата му се подкрепя от ГЕРБ, е най-добрият атестат за него. Показателно е и това, че най-кресливи в тази посока са олигарсите и политиците, които доскоро бяха на хранилката на Борисов, така както едно време най-кресливите антикомунисти бяха бившите комунисти и сътрудниците на комунистическите репресивни структури. Трябва да е ясно, че за разлика от най-яростните си критици, не Герджиков отива при Борисов, а Борисов отива при Герджиков. Борисов вече не е в положение да посочи свое доверено лице и да разчита, че мощната партийна машина на ГЕРБ ще успее да му осигури избирането.

Очевидно е, че ГЕРБ ще подкрепят Лозан Панов, ако той стигне до балотаж, срещу Радев по същите съображения по които сега подкрепят Герджиков и не вярвам, че Лозан Панов би отказал такава подкрепа. Нека да припомня, че едно време Лозан Панов беше обвиняван в официозите на ДБ, че е издигнат за председател на ВКС от средите на ГЕРБ и е избран от лобито на ДПС. Днес той е издигнат от същите тези хора, които преди го заклеймяваха като човек на ДПС, като знаме на борбата  срещу влиянието на ДПС в съдебната власт. Няма нищо по отвратително и аморално от претенцията на тази партийна секта да отлъчва, линчува, помилва и въздига всеки един по усмотрение на  менажиращите я олигарси, които се изживяват като богоизбрана жреческа каста.

Несъстоятелно и манипулативно е внушението, че изборът на проф. Герджиков като президент ще обслужи Борисов. Ако направим една кратка ретроспекция на прехода ще видим, че най-големите конфликти са били именно между президентите и лидерите на партиите, които са ги издигнали. Желев даде първия залп за сваляне на правителството на Филип Димитров, Първанов си направи партия и тръгна срещу БСП, днес такъв конфликт зрее между Нинова и Радев, но е потискан конюнктурно и още е на фаза "Кажи си Иване", а и видяхме, че възходът на президента на БСП се развива успоредно със срива на партията, която го издигна. 

Радев не е алтернатива на Борисов, а аргумент за неговото реанимиране. При мажоритарен избор с балотаж, за този който е избран, водещ е ангажиментът му към избирателите, а не към партиите, които са го подкрепили. Това е още по-валидно в днешната ситуация, при която дори и партията с най-голяма подкрепа може да осигури едва една трета от гласовете, които са необходими за да бъдеш избран за президент. По парадокс кандидатът, който е подкрепен от ГЕРБ срещу Радев, е социокултурна алтернатива на дипола Борисов и Радев.