Ивайло Мирчев: Докато Германия засилва санкциите срещу Русия, българската държава изглежда прави точно обратното

Германия вчера официално и недвусмислено обвини Русия, че стои зад осуетения опит за атака с дрон, натоварен с експлозиви, на летище Лайпциг/Хале, в непосредствена близост до украински товарен самолет.
Реакцията на партньорите е показателна. НАТО застана зад Германия, а Европейската комисия поставя случилото се в контекста на нарастващите хибридни заплахи и необходимостта от по-тясно сътрудничество между ЕС и НАТО.

Почти паралелно с това директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи визита в Москва. Твърди се, че той е предупредил Русия да не атакува държави от НАТО и да не се опитва да „тества“ решимостта на Алианса, особено по отношение на балтийските държави.

Това са достатъчно сериозни сигнали, които една отговорна държава на източния фланг на НАТО няма право да подминава.

А какво правят българските управляващи?

Докато партньорите ни укрепват защитата си и настояват за засилване на санкционния натиск върху Москва, българската държава изглежда заета с обратното.

България положи сериозни усилия Вагит Алекперов да бъде изваден от проектосписъка на новия санкционен пакет на ЕС и беше готова да блокира решението. България настоя и за отпадането на патриарх Кирил Гундяев.

Не може ролята на България в Европа да се изчерпва с това да вади  руски олигарси и спортния министър на Русия от списъците. Това е жалка позиция.

Не може да сме на източния фланг на НАТО, да разчитаме на съюзническата солидарност и да се държим така, сякаш руските хибридни операции са проблем само на Германия, Полша или балтийските държави. 
Българската държава дължи на обществото ясна оценка какво знаят нашите служби за руските хибридни операции, има ли рискове за критичната ни инфраструктура, енергетиката, пристанищата и транспортните коридори, каква е заплахата в Черно море и доколко сме готови за саботаж, кибератаки, дезинформационни операции и чуждо влияние. Трябва да знаем

какви са сценариите при евентуално „тестване“ на НАТО,

какви са ангажиментите ни към съюзниците и най-вече - какво предприема България още сега. 
Това е въпрос на национална сигурност.

На тези въпроси правителството на Румен Радев трябва да отговори. И точно затова президентът Илияна Йотова трябва без отлагане да свика КСНС. Нещо, за което призоваваме от месеци. 

Ако непосредствен риск няма - нека службите и управляващите го кажат ясно пред КСНС и пред българското общество.

Но ако риск има, а политическата власт предпочита мълчанието, шикалкавенето и удобното неназоваване на проблема, това вече не е „балансирана политика“.

Това е безотговорност.