Ивайло Нойзи Цветков: Ще участвам в изборите само с гласа си, няма да има сблъсък на идеи, а мазни борби

"Ще участвам само по един начин (на парламентарните избори - б.ред.) - като гласувам". Това заяви пред Дойче Веле културният антрополог Ивайло Нойзи Цветков. Припомняме, че от мналата седмица се завъртя информация, че той ще се кандидатира за депутат и дори щял да води листа от гражданската квота на ГЕРБ. 

"Относно "фейковете" - защо да не ги коментираме: нито е имало предложение от ГЕРБ или друга партия, нито разговор, нито нищо и това е добре да се знае, за да приключим темата. Впрочем, след броени дни, когато излязат всички листи, ще стане ясно от само себе си и мнозина би трябвало "за изненада да се обесят", както пее моят приятел Хазарта. Но от тази миниатюрна медийна буря в чаша вода е добре да извлечем изводи и те са свързани хем с фалшивите новини, хем с лековерието, хем с бързия опит за публичен линч във Фейсбук, в повечето случаи дело на хора с форма на хистрионно личностно разстройство и уж либерални възгледи. Между другото, "дигиталното варварство" (по Марк Хелприн) разрушава самата тъкан на публичния ни живот - а в случаи като този подпомогнато от медии, които вършат един вид грях, като работят с и по слухове. Признавам, че намирам и нещо забавно във всичко това - любител съм на абсурдизма от малък", казва Нойзи. 

На въпрос кой ще бъде следващият месия, Нойзи отговори: "Предполагам, че става дума за Слави Трифонов, у когото не намирам нищо библейско. Опасявам се, че там има нужда от много повече политическа експертиза - без да подценявам моя съученик Тошко Йорданов и другите сценаристи заедно с Иво Сиромахов, с когото също сме съученици и приятели. "Има такъв народ" в момента са малко като прословутия "чайник на Ръсел", т.е. тежестта на доказването тип "какво е това" сякаш пада върху останалите, а не върху самия Слави. И това прилича на нелоша стратегия, ако е мислено. За тези избори "работим" с твърде много променливи и неизвестни величини - например каква би била активността заради пандемията. Сигурен съм единствено, че пак няма да се сбъдне моята християндемократическа, персоналистка "ерхардова" мечта, или поне първата стъпка към нея - включително защото и тези избори няма да бъдат сблъсък на идеи, а на мазни борби - медийни и всякакви", категоричен е културният антрополог.