И ако толкова държим на правилното използване на думите, не е ли добре да започнем с няколко особено важни: истина и отговорност - вместо лъжа и арогантност
Ивайло Мирчев
Тази сутрин вицепремиерът по пропагандата отново демонстрира забележителната си способност да води ожесточени битки с думите, докато неудобните факти оставя на безопасно разстояние.
Оказа се, че има далеч по-важен проблем от държавния бюджет - употребата на думата аутопсия.
Обявил съм, че ще направим аутопсия на бюджета, парче по парче. Не можело така, възмути се Христов. Аутопсия се правела на труп.
Правилната дума била дисекция
Благодаря за филологическата консултация, но имам предвид точно аутопсия на бюджета на страшното пропадане. Нищо жизнено, подобряващо живота на хората, няма там.
Малко по-късно Христов обяви демократичната опозиция за политически труп.
Е, щом вече има труп, аутопсията може да започне.
И тук идва следващият урок по правилна употреба на думите.
Демократична общност също било неправилно. Трябвало да се нарича антидемократична.
Значи не е достатъчно да не харесваш политическите си опоненти. Трябва да им отнемеш и правото сами да определят политическата си идентичност.
Стотици хиляди граждани с различни убеждения могат да бъдат
обявени за политически трупове,
за част от антидемократична общност, за хора с отпаднала политическа необходимост. Само защото не са подкрепили Йотова.
В демокрацията гражданите избират властта. В политическата граматика на Иво Христов изглежда, че властта решава кои граждани заслужават да бъдат наричани демократи.
Но най-забележителният момент настъпи, когато филологът премина към пенсионната система.
Христов възмутено обясни, че българите нямали право да избират къде отиват парите им за втора пенсия. Трябвало да могат да изберат дали да се осигуряват в частен пенсионен фонд, или в държавното обществено осигуряване.
Г-н Христов, имам новина за вас
Това право вече съществува в Кодекса за социално осигуряване.
Хората могат доброволно да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд към държавното обществено осигуряване при определените в закона условия и срокове.
Могат и да избират частния си пенсионен фонд. Служебно се разпределят тези, които не са направили избор.
Разбира се, Иво Христов не може да знае всичко.
Но когато си вицепремиер и обясняваш на милиони граждани, че им липсва право, което законът вече им предоставя, тежко се излагаш.
Особено когато правителството ти е обсъждало в комуникацията с ЕК съвсем различна идея: част от бъдещите вноски за втора пенсия да бъдат пренасочени към държавното осигуряване, без това да е индивидуален избор на всеки осигурен.
Едно е гражданинът сам да избере къде да отидат парите му. Съвсем друго е държавата да реши вместо него.
Изненадващо е как човек, толкова чувствителен към разликата между аутопсия и дисекция, не намира тази разлика за достатъчно интересна.
Иво Христов не прояви същия ентусиазъм за дисекция на темата за
взаимодействието между Прогресивна България и Възраждане.
Биографията му прави разговора особено любопитен.
От 2019 до 2024 г. той беше евродепутат, избран от листата на БСП, и член на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент.
Същото европейско политическо семейство, което се противопоставя на крайната десница.
Днес Иво Христов обяснява, че взаимодействието с Възраждане не означавало политическа колаборация.
А Възраждане и германската Алтернатива за Германия са част от една и съща група в Европейския парламент.
Какво става, когато политическото семейство, към което си принадлежал, поддържа санитарен кордон спрямо крайната десница, а в България приемаш с охота нейното съдействие за избор на президент като нещо съвсем естествено?
Тук очаквах от хайверения социалист поне една изящна политическа конструкция. Вместо това получихме
поредната лекция за лошата опозиция
И накрая разбрахме, че управляващите били предотвратили “крен към войната” и тук последваха същите пропагандни тези, с които самият той зареди кампанията на Йотова и изпълва говоренето на Радев.
“Крен” е съвсем истински термин от мореплаването. Означава страничен наклон.
След цялото това филологическо, пенсионно, политическо и морско словоизлияние остана един въпрос.
Защо вицепремиерът не дава отговори на съществените ни въпроси?
Какво точно е предложено на Европейската комисия за пенсионните вноски?
Защо първоначално беше отричано, че подобна идея изобщо е обсъждана?
Каква е политическата граница на сътрудничеството с Възраждане?
Защо гражданите с различно мнение трябва да бъдат описвани като политически трупове?
И ако толкова държим на правилното използване на думите, не е ли добре да започнем с няколко особено важни?
Истина и отговорност - вместо лъжа и арогантност.
А ние ще продължим да задаваме въпроси към управлението на лъжата.
Независимо дали предпочитате аутопсия, дисекция или обикновена проверка на фактите.
Още от Лачени цървули
Другарки и другари, недейте да плачете на чуждо умряло...
Плачете за България - да не я докараме дотам, че на Европа да й дойде до гуша от нас...време да се разбере, че няма безплатен обяд
Защо мълчите, морски хора, събуждайте се – часовникът удари 15 пъти вече!
Правителството вижда опасности само на север, юг и запад, но никога на изток - толкова ли сме приспани от политическата пропаганда, която ни залива през последните години, че сме забравили къде и от какво живеем?
Възможно ли е човек и днес да носи греха от братоубийството на Каин и Авел...
Има ли библейско предание, освен моралния си смисъл и тълкуване за Божията промисъл, да има скрит исторически смисъл?