Иво Инджов: „Има такъв народ“ не са се отрекли от мажоритарните избори, но сега има „надцакване с ГЕРБ“

Големият въпрос е дали ще се отиде към предсрочни избори, без да се създаде правителство, или ще има кабинет и ще се отиде на избори 2 в 1, евентуални, посочи Иво Инджов в предаването „Преди всички“ на БНР.

Ако протестните партии се споразумеят, с твърдата подкрепа на БСП и по минимални точки на консенсус, би било добре да се направи правителство, което да работи поне до есента, смята политологът. Той не вижда по-дълъг хоризонт заради сложните баланси в такова управление.

Според доц. Инджов „Има такъв народ“ не са се отрекли от искането си за мажоритарни избори, но сега има „надцакване с ГЕРБ“ и не искат да влязат в капана.

Ако преди изборите да са господари на мълчанието е било успешен ход от гледна точка на политическия маркетинг, то сега те трябва да започнат да говорят, допълни той.

„Има такъв народ“ са на кръстопът в момента.“

Относно мотивацията на двете системни партии – БСП и ДПС, да подкрепят правителство на ИТН, Иво Инджов прогнозира, че най-вероятно ще бъде направено правителство на трите партии на протеста, за което са важни гласовете на БСП.

„Никой не може да забрани на ДПС да се прави на опозиция на ГЕРБ и да подкрепя това правителство. БСП не е заинтересована от предсрочни избори, защото е в много слабо състояние. ДПС тепърва трябва да се доказва като истинска демократична партия.“

„Вчера се видя колко е самотен ГЕРБ на политическия терен към настоящия терен. Бойко Борисов също е много самотен. Той е един от най-самотните политически лидери в момента“, коментира Инджов.

„В обозримо бъдеще Борисов няма да бъде министър-председател и ще наблюдаваме бавно политическия му залез. /…/ ГЕРБ без Борисов ще последва съдбата на НДСВ.“

Похвално е, че парламентът стартира с подготвени законопроекти, което значи, че партиите от опозицията са си написали домашното, отбеляза доц. Инджов.

Той е приятно изненадан от традиционните пожелания за по-малко конфронтация и повече разбирателство, но и от ведрото настроение, с които стартира парламентът, от пъстротата и промяната, внесени от партиите на протеста.