Образът на Никола Вапцаров е един от най-митологизираните, но дори десетилетната комунистическа пропаганда, не може да прикрие истината за антибългарската му дейност, осветена от разсекретените преди години архиви на МВР. 

Каква е истината за поета, представян като антифашист, говорят историческите факти.

Из протокол за разпит*

Именувам се: НИКОЛА ИВАНОВ ВАПЦАРОВ, род. на 24.11.1909 г. в гр. Банско, жив. София, ул. "Ангел Кънчев" 37, българин, изт. православен, женен, неосъждан, машинен техник, казвам:
В момента на арестуването ми аз съм заемал длъжност при Централния комитет на българската комунистическа партия, в комитета, който ръководеше така наречената специална работа. Тази специална работа се състоеше в това, че от партийни хора трябваше да формирам бойни групи. Задачата на тези бойни групи трябваше да бъде в случай на война със Съветския съюз, те трябваше да прекъсват железопътни линии, мостове, телеграфия и телефонни линии, да изхвърлят влакове със специални клинове и скоби, да подпалват вагони - късосистемни, маслени резервоари и шлепове с горива и муниции. Начело на този комитет бе поставен Васил/ Цвятко Радойнов - бел. моя /, чието истинско име не познавам, но той бе дошъл от Съветския съюз с подводница. Аз бях вторият член на комитета и получих псевдонима Лозан. Длъжността ми беше да държа връзка с хората от провинцията, които идват по наша линия и в случай, че Васил е зает на друго място да ги инструктирам и да ги разпитвам за организационното им състояние. В нас често идваше и Стоян - чието истинско име е Атанас Романов, за да търси Васил, предполагам, че и той е влизал в комитета като заведующ бойните групи в София. Предполагам също, от обстоятелството, че на два пъти пренасяхме взрив на ул. "Одоровци", че се е занимавал с оръжието, необходимо за София. При нас с Васил по-късно дойде още едно лице, чието истинско име не зная, но Васил го наричаше Стареца. Това лице бе от Централния комитет".

Из обвинителния акт по преписка № 3123 от 8.IV. 1942 г., 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VI.1942 г. на прокурорството при Софийския военнополеви съд
НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ е приел да заеме длъжност при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно насилственото събаряне на установения от Конституцията в страна обществен и държавен строй и заменяването му с болшевишки такъв, като за постигането на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др.

Една седмица след като е приел това, той отишъл при Антон Т. Гьошев (Югов) в Красно село и е получил от него нареждане да отиде в гр. Варна, за да предупреди ръководящите на партийната организация там, че в района на р. Камчия са слезли партийци, дошли от Съветска Русия, да се свържат с тях и ги укрият. Получил 1000 лв. за път, явката и паролата и още същата вечер е заминал. Свършил възложената му задача, върнал се и докладвал.
В началото на м. октомврий 1941 г. Атанас Д. Романов и Вапцаров занасят на ул. "Одаровци" две сандъчета с взрив, които укриват на тавана на тази къща. Преди това Романов е дал на Вапцаров пистолет и патрони.

В началото на м. ноемврий Атанас Д. Романов свързал Вапцарова с новия организатор на специалната линия Цвятко Радойнов, който след като приел доклада за положението на организацията, дал му насоки за бъдещата дейност, а именно да се формират бойни групи, на които да бъдат поставени бойни задачи, като при това се използва стесненото икономическо положение за създаване на настроение в полза на партията - Съветска Русия... Казал, че той ще държи връзка с хората от провинцията, които идват по тяхна линия и в случай, че Радойнов е зает да ги инструктира и да събира сведения за организациите в провинцията. За да влязат във връзка с партийните организации и да се формират бойни групи при тях да влезе Вапцаров във връзка с Г. Минчев, от когото да вземе явките и паролите за тях. Още на другия ден той намерил Г. Минчев и вземал явките на 5-6 града като по своеобразен свой шифър ги написвал на един лист.

В началото на м. януарий 1942 Ц. Радойнов изпратил Н. Вапцаров в гр. Варна да провери има ли създадена организация по тяхна линия и да установи връзка с нея. Дали имат оръжие и какво е то. Имат ли бойни групи, колко и къде са те. Главната цел на отиванието му, обаче е била да провери дали със съдействието на Варненската партийна организация може да се осигури получаването на оръжие от Съветския съюз. Приеманието на оръжието трябвало да стане към устието на р. Камчия на място залесено, за да не виждат подаваните на брега светлинни сигнали от сушата".

P.S.

Поетичният талант на Вапцаров не може да бъде оправдание за извършването на престъпления, и то за такива големи престъпления като тероризъм и държавна измяна.

* Текстът е публикуван на фейсбук страницата на Калин Манолов