Избирателната активност на президентските избори в Русия надхвърли 60% в третия и последен ден от вота, съобщиха държавните медии.

През последните два дни гласуването беше помрачено от нарастване на фаталните украински бомбардировки и поредица от нахлувания на руска територия от страна на проукраински диверсионни групи. Новите бомбардировки насърчиха властите да затворят училища и търговски центрове в граничещата с Украйна Белгородска област, подкопавайки усилията на Кремъл да изолира руснаците от конфликта в Украйна - особено по време на силно рекламираните избори.

Путин, който гласува онлайн, обеща остър отговор на нападенията и обвини Киев, че се опитва да "попречи" на кандидатурата му за нов шестгодишен мандат.

71-годишният президент е на власт в Русия от последния ден на 1999 г. и е готов да разшири властта си над страната до 2030 година. Ако Путин завърши още един мандат в Кремъл, той ще остане на власт по-дълго от всеки руски лидер след Екатерина Велика през 18 век. Той се кандидатира безапелационно, след като не допусна двама кандидати, които се противопоставиха на конфликта в Украйна, и около месец след като основният му опонент Алексей Навални почина в арктически затвор при необясними обстоятелства.

Кремъл представи изборите като възможност за руснаците да покажат, че стоят зад пълномащабната военна кампания на Москва в Украйна, където също се провежда гласуване в окупираната територия. Руският външен министър Сергей Лавров ден по-рано приветства анексирането на Кримския полуостров от Москва преди 10 години, когато се проведе непризнат от международната общност референдум за присъединяването му към Русия. "Полуостровът е неразделна част от Руската федерация", каза Лавров в изявление на сайта на министерството.