Катрин Шмид, ARD, Дойче веле

Украйна има спешна нужда от пари, за да продължи да се отбранява срещу Русия. Но не всички европейски страни са въодушевени от идеята за тази цел да бъдат използвани замразените руски активи. Днес ЕС решава окончателно.

Да се вземат руските милиарди - федералният канцлер Фридрих Мерц не вижда по-добра опция за Украйна от тази, пише германската обществена медия АРД, цитирайки думите му. Според Мерц само нови санкции срещу Русия няма да помогнат . А и досегашната финансова помощ, която Европа оказва на украинците, не е достатъчна. 

Факт е, че през пролетта на 2026 година парите на Украйна ще свършат, пише АРД. За следващите две години страната ще има нужда от 140 милиарда финансова и военна подкрепа. И то само по линия на европейците, както подчертава Мерц. При това положение последният изход са замразените в Европа руски активи . "По наша преценка използването на тези средства би финансирало украинската армия за поне още две години", посочи федералният канцлер.

"Останалите опции няма да минат"

По този начин ще се докаже и политическата дееспособност на Европа. Миналата седмица вече бяха положени основите - ЕС замрази руските активи в Европа на стойност от 200 милиарда евро за неопределено време, припомня АРД. 

На това решение се базира и предложението на Европейската комисия за репарационен заем за Украйна в размер на 90 милиарда евро. "Останалите опции няма да минат. Вече го обсъдихме. Ако става дума например за евробондовете, за съвместните дългове - за тях има нужда от одобрението на всички", казва върховната представителка по въпросите на външната политика и политиката на сигурност на ЕС Кая Калас. А сега подобно нещо няма да има - защото този репарационен кредит може да бъде одобрен с мнозинство.

Този кредит се базира на замразените руски средства, пояснява Калас. "Това означава, че той няма да се финансира с пари на европейските данъкоплатци - което е важно." От гледна точка на Калас това изпраща и ясен сигнал: "Който нанася щети на друга страна, трябва да плаща и репарациите".

Някои страни се колебаят

Технически погледнато това означава накратко следното: че за заемите се предоставят гаранциите от държавите членки на ЕС. От правна гледна точка ЕС признава правото на Русия да поиска обратно въпросните средства - но едва тогава, когато Москва отпусне репарации. Така сметката излиза, смятат много други държави като например Франция, в която също се намират част от руските средства, посочва АРД.

Други членки на ЕС обаче се колебаят - най-вече Италия, Малта, България , Унгария и Словакия, пише германската обществена медия, обяснявайки тяхната позиция с близостта им към Русия.

Сред несъгласните естествено е и Белгия - именно там се намира депозитарят Euroclear, съхраняващ лъвския пай от замразените руски активи, за които става дума. Шефката на Euroclear Валери Юрбен и нейното семейство вече почти от една година са с лична охрана - поради отправени заплахи. Юрбен се опасява от следващи репресии: "Ако Русия възприеме това като отнемане на нейните активи, тя няма да остане безучастна. Срещу нас могат да бъдат внесени жалби и също може да се стигне до отнемането на собственост - като ценни книжа на стойност около 17 милиарда евро, които са собственост на наши клиенти и все още се намират в Русия". Съществува реална опасност от ответни мерки от страна на Русия, изтъкна Юрбен.

ЕС трябва да вземе окончателно решение

Ясно изглежда следното: използването на замразените активи без съгласието на Белгия би било възможно, но политически - почти неприемливо. Министър-председателят Барт де Вевер до момента бе твърдо против, но от няколко дни насам проявява повече склонност. "Аз съм убеден, че ние и Великобритания заедно трябва да положим усилия за това да можем да подкрепим Украйна - да остане свободна, декомратична и суверенна страна", цитира АРД неговите думи.

Неясното е дали партньорите от Общността в коалицията на желаещите - и на първо място канцлерът Мерц, ще успеят напълно да убедят белгийците , т.е. да им обещаят достатъчно подкрепа при нужда, отбелязва германската обществена медия. Малко преди днешната среща на върха на ЕС, на която трябва да се вземе окончателно решение по този въпрос, полският министър-председател Доналд Туск заяви: "Сега трябва да изберем: или пари днес, или кръв утре." Всички европейски държавни и правителствени ръководители трябва най-накрая да се изправят пред това предизвикателство, каза още Туск. "Това решение трябва да вземем ние и само ние."

Днешната срещата на върха може да продължи дълго, предрече председателят на Европейския съвет Антонио Коща, който от встъпването си в длъжност преди години полага успешни усилия този вид срещи да не продължават повече от един ден. Или както формулира нещата Кая Калас: "Никой няма да напусне масата за преговори, преди да се постигне резултат. Преди да се вземе решение за финансирането на Украйна".