Отворена десница. Българската политика има нужда от нещо различно - от формация извън статуквото, водена от стремежа да не е нещо преходно, а трайно. Да не е движение на разочарованите, защото противопоставянето не е единственото основание за съществуване, а преди всичко общите възгледи. Ние споделяме разбирането за Отворена десница като възможност за ново обществено движение. 

Да поставим в основата личността. В България доминира политика, която не разглежда в решенията си човека като ценност. А предлага само мерки, мерки и още мерки. 

Нашето разбиране е, че всеки човек е различен от другия, но има неотменимо лично достойнство, всеки един от нас. Синтез на това разбиране е максимата: „Гледай не само на теб, а и на другия, различния от теб, да му е добре!” Личността, не самодостатъчният егоист, е сърцевината на една смислена Отворена десница. Това изразява целта на тази политика - в несигурния свят, в който живеем, да бъдем на страната на хората.

Възстановяване на политическото. Силна е тенденцията в българското общество да се захранва вярата в „спасителя”, който да решава всички проблеми. Постоянно ни се натрапва и друг образ - образът на експерта, готов винаги да се отзове и да е налице. Днес вдясно, утре вляво, предлагащ способностите си като стока, настъпателен и сговорчив. Но същността на експертното е да бъде ценностно неутрално. 
За нас политическото е ценностно натоварено. Политическите различия и защитата им чрез реални, конкретни действия имат смисъл, те са необходими, ако целта и мярата на политиката е общото благо. Ясно и безусловно. 
Политиката става автентична, когато се възприема като част от нормалния живот.

Политическо представителство. Идеята за политическо представителство в България е срината. Освен излагане и защита на програмни идеи и цели, изборите са идентификация, установяване на близост с кандидатите в разбирането за човека и за света, светогледна битка за съдържанието на нашите ценности. Те са израз и на житейските ни нагласи и стилове на живот. 
Това е по-важно от всички други основания, защото така изразяваме себе си и признаваме правото на някой кандидат с близки убеждения да ни представлява. Нека бъде твоят избор, а не техният! – не този избор, който старателно ни налагат през медиите!

Духовно-политическо обновление. Ние сме за промяна на основите, върху които е изградено нашето общество и човешките отношения в него. Духовно-политическото обновление изразява смисъла на наложителната устройствена политика в България.

Ценността на християнството. Нищо не може да помогне на нашия свят, ако се отречем от християнското наследство на нашата култура, както и от наследството на другите общности, които споделят върховната ценност на човешкото достойнство в съвместния живот! Нека не се боим да се обърнем към този непресъхващ извор, извор на опора и вдъхновение. 

Памет. Да помниш - това е високо изискване към нас като хора. Формиране на бъдещето чрез осмисляне на миналото е европейски културен модел. Нагласата „това не ме интересува” е пагубна, тя поражда несправедливост. 

Създаване на условия за култура на паметта и осмисляне на случилото се е наша цел. Това са простички неща, но те ни засягат дълбоко. Защото паметта е заряд за бъдещето. 

Девизът „Чест и справедливост”. Чест. Дума, която в България рядко се свързва с политика. Това е темата за нашата самоличност, за достойнството ни, за същността ни и като отделни хора, но и като народ. Справедливостта, осева ценност за всяка политика, е най-липсващото благо в годините на прехода. Тя трябва да бъде възстановена. Синтезът между чест и справедливост изразява копнежа за ново начало.
Този девиз поставя висока обществена повеля – да  създадем условия за живот по човешка мяра, в чест и справедливост.